Отдавна в научните среди е утвърден фактът, че преди стъпването на Колумб в Америка, на Новия континент вече били идвали други европейци. В историята на откриването на Америка викингите играят голям роля и безброй загадки са свързани именно с тяхното посещение отвъд Тихия океан дълго преди Колумб. Нещо повече – в скандинавските разкази и предания се среща споменаването на Гренландия и плодородната земя Винланд. Историците смятат, че става въпрос за съвременната провинция Нюфаундленд и Лабрадор в Канада.
Плавайки от Норвегия към Исландия, европейците били застигнати от буря, която отвлякла далеч на запад. Мореплавателите, предвождани от капитан Гунбьорн се натъкнали на бреговете на остров – напълно непознат и разположен на изток от Гренландия. Те нарекли новооткритите земи Гунбьорнови острови. Според различни исторически източници това се случило в периода между 876 и 933 година.
По стъпките на Гунбьорн през 978 година предприел пътешествието си Снебьорн Боров, който искал да разбере какво наистина има отвъд бреговете на Исландия. Смелият викинг вече имал представа, къде се намират Гунбьорновите острови. И за негов късмет заедно със своите съратници успял да доплава до бреговете, където останали да зимуват. За нещастие между тях скоро избухнала кавга за пари и Снебьорн бил убит. Част от екипажа се върнала обратно в Исландия, като героичното пътуване на убития капитан дълго било възпявано.

Снебьорн и Гунбьорн успели да видят със собствените си очи непознатия за европейците остров. Но той не бил континенталната част на Америка, а парче земя, спадащ към континента. А той бил открит доста по-късно. Ейрик Рижавият оставил своя отпечатък в историята като мореплавателят, проправил път за следващите откриватели. Известен със своя буен нрав, Ейрик убил своя съсед, който отказал да върне взета под наем лодка. За избегне суровата присъда, Ейрик взел семейството си и се отправил на запад, където на 250 километра от исландските брегове се намирала дълготърсената земя. Ледените късове, изпречващите се на пътя му не го отказали от бягството, което продължило от остров на остров в южните води под остров Гренландия в следващите години.

Когато през 986 година присъдата изтекла, Ейрик Рижавият се завърнал в Исландия. Той започнал да увещава исландските викинги да се преселят на откритите от него безлюдни земи. Именно той дал наименованието на остров Гренландия, което означава „Зелена земя“. Успявайки да убеди голяма група от хора, той се отправил към Гренландия с 25 кораба. Само 14 от тях доплавали до крайната цел, като на острова стъпили около 350 души. Това били основателите на първото нормандско население на Гренландия.

След като викингите се установили в Гренландия, те се вдъхновили да продължат с откривателските пътешествия. Едно такова приключение било оглавено от Лейф Ериксон – сънът на Ейрик Рижавия. Около 1000 година в търсене на дървесина с голям екипаж и епископ на борда Лейф Ериксон се отправил на запад. В хода на пътешествието пред погледите им изникнали нови региони от Америка, които днес принадлежат на Канада. Според историците именно Лейф Ериксон първи видял континенталната част на Северна Америка.
От Маркленд мореплавателите се придвижили на юг, достигайки непознати плодородни земи – там царяло изобилие от плодове и риба в чисти езера и реки, а нощите не били дълги и студени.
На тази земя викингите решили да се установят. Нарекли я Винланд – днешният Нюфаундленд. Лейф Ериксон прекарал зимата във Винланд, след което се завърнал в Гренландия, носейки ценни товари от дървесина и грозде. В следващите години викингите преминавали през стълкновения с туземци на новооткритите земи, но Винланд започнал да бъде посещаван от още смелчаци, дръзнали да видят с очите си богатите и непознатите части на Северна Америка. Почти всички опити за установяване приключвали с провал.
Винланд се превежда като „страна на гроздето“. Но за произхода на наименованието съществуват съмнения дали това е първоначалното име на откритата от Лейф Ериксон земя. Някои изследователи смятат, че е напълно възможно мореплавателят да е дал друго име на острова, което пренесено в древните хроники, претърпляло трансформации.
Не бива да се изключва и хипотезата, че Винланд е просто красиво „рекламно“ название, което не отговаря напълно на действителността. Възможно е по „грозде“ да се е разбирало цариградско грозде или дори черна боровинка. От тези плодове, които изобилстват в мекия климат на Нюфаундланд, може да бъде приготвено вино. Описаните събития се случили в период на т.нар. средновековен климатичен оптимум (от X до XIV век), когато океанските води на север от Атлантика били с градус по-топли, отколкото днес.
През 1960 година археолозите открили доказателства за ранни и може би първите доказателства за преселването на викингите по тези места
И до днес изследователите спорят за точното местоположение на Винланд, но се обединяват, че те са се докоснали първи до американския континент. Просто викингите не го считали за откритие, което не влязло в историческите хроники като „откриването на Америка“. Освен това в техния живот не съществувал и понятие като друг свят или друга страна. След срещата им с аборигените викингите узнали за съществуването на други народи.

Днес по тези земи е създадена реконструкция на първите заселвания на викинги на територията на Канада. Туристите все още не са много, но ако ви се отдаде възможност да попаднете там, ще усетите древния дух на викингите, който се носи в студеното дихания на Северния ледовит океан.