Palatka.bg

Градината на чудовищата и кошмарите в Бомарцо, Италия

По време на европейския Ренесанс на Стария континент кипял живот с интересни идеи и модни течения. Всичко странно било приветствано, независимо дали ставало въпрос за изкуство, наука и архитектура. Алхимията оказвала голямо значение върху ума, а загадките били навсякъде, включително и в статуите от ежедневието на ренесансовия човек.

Едно такова място е „паркът на чудовищата” Бомарцо в провинция Витербо, Италия

Намиращ се само на 95 километра от Рим, той бил създаден през XVI век, но идеята била не да бъде обикновена красива градина. По заповедта на принц Пиер Франческо Орсини паркът трябвало да всява шок и страх. Принцът, който бил познат и като Вичино искал на всяка цена да бъде създадено място, което отразявало неговото душевно и емоционално състояние – скръб и ужас. След като преминал през период на война, в която най-добрият му приятел намерил смъртта си, Вичино дълго време живял в плен. Когато най-накрая се завърнал у дома, съпругата му починала. Съкрушен, принцът почувствал, че болката му трябва да се прероди в нещо съзидателно. Затова той заръчал на уважавания архитект Пиро Лигорио да му помогне. Лигорио имал опит в сложни архитектурни проекти – славел се като творецът, който след смъртта на Микеланджело, успял да завърши катедралата Базиликата „Светил Петър” в Рим, както и Вила д’Есте в град Тиволи.

Паркът бил изпълнен с чудати и въздействащи скулптури, а надписите към тях били единственото, което служело като интерпретация за смисъла им

Статуя на военен слон, чудовище с глава на риба, гигант, разкъсващ на две половини друг такъв са само част от странните архитектурни хрумки, хвърлящи посетителите в почуда векове наред. Може би най-страховитата скулптура в градината е емблематичната грамадна глава с широко отворена уста в замръзнал крясък. Надписът към нея гласи: „всичко, което има смисъл си отива”.

Според изкуствоведите и историците издигнатият през Ренесанса парк на чудовищата бил напълно издържан в стила на епохата си – симетричен и добре композиран

Но интересна особеност бил маниеристичен стил – тогавашният еквивалент на сюрреализма. Може би това е една от причините привържениците това течение в изкуството да обожават толкова много парка Бомарцо.

При свое посещение на необикновената градина, Салвадор Дали не само, че се влюбил в него, но и се вдъхновил да заснеме кратък филм там. Скулптурите от парка се превърнали в муза за неговата картина от 1946 година – „Изкушението на Св. Антоний”.

Въпреки че не съществува доказателство за това как принц Орсини възприемал парка, някои детайли подсказват, че изграждането му вероятно помогнало за превъзмогване на своята меланхолия. Двадесет години след началото на реализирането на странния проект, там било построено не поредното чудовище, а храм в чест на втората му съпруга.

Дори гигантската каменна глава да всява ужас и размисли за това колко е непоносима може да е болката от скръбта, тя е идеално място за отдих. В нея се разполага маса и удобни пейки, на които посетителите могат да си отпочинат и да се наслаждават на спокоен обяд.