Palatka.bg

От страшилище до световноизвестен добряк: историята на снежния човек

Снежният човек е един от най-популярните символи на зимния сезон и празниците свързани с него.  Но снежният човек не е дебел добряк с морков вместо нос, а е езически персонаж с история, криеща се в далечното минало.

Още в дълбоката древност хората изпитвали нужда и слабост към изобразителното изкуство и използвали всякакви достъпни материали за себеизразяване. Не е трудно да се отгатне, че мек и лесен за моделиране бил снегът, особено за хората от северните народи. Не е ясно кога точно човечеството започнало да прави снежни човеци, но се предполага откъде се е появила забавната зимна традиция.

Това, което се знае със сигурност, е че предците на човеците идват от Африка, където не е възможно да са съществували снежни човеци. Предполага се, че те се появили най-напред в Европа, когато нашите предци се заселили на Стария континент преди около 40 000 години. Първите скулптури, изобразяващи фигури на мечки и бизони, датират именно от този период. Те  били открити в пещерата Монтеспан във Франция, а възрастта им се смята, че е поне на 35 000 години. Възможно ли е снежният човек да се появил дори по-рано?

Според учените снежните фигури далеч не били изработвани с цел забавление, което е общоприето правило в съвременната култура

В миналото образите от сняг олицетворявали езически божества. Във източните и северни части на Европа снежният човек бил почитан като дух на зимата. Славянските народи вярвали, че различните атмосферни условия като виелици, сняг и мъгла били женски божества. За да умиротворят „госпожа виелица“ издигали фигурата на снежна жена. Мъжкият образ бил снежен човек в земите на днешна Русия бил издиган под формата на висок снежен стълб с глава и два снопа от сено вместо ръце. Вероятно корените на тази традиция произхождат от славянските езически идоли, които също били изобразявани във вид на високи стълбове с правоъгълни глави. Смята се, че такива образи, но в зимен вариант, били познати и снежните човеци.

При западните народи бил известен т.нар. “snowman”- снежен човек. Подобно на източните народи снежните човеци изобразявали чудовища, които въплъщавали всички страхове на хората. Снегът се свързвал с божествата, тъй като падал от небето, а това означавало, че снежните фигури попадали под властта на тъмните сили. Плашилата, изработени от сняг били предназначени за прогонване на зли духове.

В Средновековието снежните човеци започнали да добиват все по-човешки вид, чиято цел се предполага, че била обратна на общоприетата допреди това – те трябвало да привличат тайнствените сили. Хората вярвали, че духовете можели да се заблудят и да възприемат снежния човек за истински от плът и кръв и да се вселят в него, но с настъпването на пролетта и разтопяването на снежния човек щели да си отидат.

Смята се, че снежните фигури били тълкувани по различен начин от всеки народ

Първото изображение на снежен човек, доближаващ се до познатия в нашата съвременна епоха е от 1380 година. То било открито в Кралската библиотека в Хага в книга-молитвеник, която четели вярващите в Средновековието. На страниците на книгата бил нарисуван снежен човек , който се разтапял под огнени пламъци. Не е ясно с какво било значението на този акт, но приликата на шапката на снежния човек с тази на традиционната еврейска мъжка ермолка кара учените да свързват изображението с антисемитските настроения, които се ширели тогава.

Като цяло снежните човеци символизирали езически персонажи и всеки атрибут имал свой определен смисъл. Морков вместо нос за плодородие през следващата година. Кофа на главата – благоденствие у дома. Въглените вместо очи били достатъчно силни оръжия срещу злите духове. Метлата също служела за прогонване на тъмните сили, но някои изследователи смятат, че тя била в помощ на снежния човек за измитане на падналия сняг, за да се бъде плодородна земята в следващия сезон.

С изкореняването на езичеството снежните човеците престанали да бъдат свързвани с езически божества. Това се случило едва през XIX век. Снежният човек се превърнал не само в позитивен образ на Коледа и Нова година, но и на цялата зимата. С две или три слепени снежни топки, милият добряк започнал да придобива все по-човешки вид. Днес дори съществува световен ден на обичания снежния човек, който се отбелязва на 18 януари.