Palatka.bg

Те вече са над един милион: как хората създадоха нов вид хищник, завладял североизтока на САЩ

Откакто съществуват на Земята, хората оказват не само отпечатък на Природата, но и успяват да я променят. Човечеството все още не е създало онзи зловещ Франкенщайн или поне не осъзнаваме неговото съществуване в реалността. Но истината е, че докато човекът не спира да се занимава с трансформиране на естественият свят, природата запълва празните места и „поправя“ равновесието, които човекът е нарушил със своята дейност. Пример за това е създаването на койвълка (coywolf) – животно, хибрид между койот и вълк, който е познат

и като източен койот. Популацията им вече е превишила милион – феномен, който е крие непредвидими последици.

Тези животни притежават съвсем нов набор от гени: четвърт от ДНК на вълка, две трети – от ДНК на койот, а останалата част – ДНК на домашно куче от породата немска овчарка и доберман-пинчер.

Създателят на този нов вид животно не никой друг, освен човека и по-точно ловуването. Като резултат от интензивния лов, хората съкратили популацията на вълците. Липсата на свободни партньори за хищниците ги принудило да търсят половинките си сред койоти и кучета.

Учените смятат, че в Северна Америка смесването започнало в южните части на Онтарио преди около век и дори още по-отдавна

Успешното размножаване и адаптиране на койвълците поразява учените, въпреки че новият животински вид отдавна е популярен не само в североизточните щати, но и в покрайнините на някой градски райони. До този момент е ясно, че койвълците превземат все повече райони на югоизток. Най-удивителното е, че чистокръвните койоти никога не успели да се адаптират на изток от прерията, а вълците били изтребени в горите на изток отдавна. Новите животни койоти, които се появили в резултат на обединяването на различните ДНК, постигнали лесно онова, което другите не успели – а именно да покорят огромни територии.

Въпреки че сивият вълк и койотът са близки роднини, двата вида били разделени от еволюцията преди около 2 милиона години. Докато мелезите между два близкородствени вида не успяват да оцелеят, койвълците опровергават този научен факт, което ги прави изключение на правилото.

Най-интересното е, че койвълците притежават и някои предимства пред своите чистокръвни събратя: тяхната численост превишават с около 40% койотите, предните им зъби са много по-силни, носители са на характера на вълка, което им помага да ловуват в организирана глутница. Един койвълк може да нападне малък елен, а глутницата с лекота пленява и убива възрастен лос. За разлика от обикновения койот, койвълкът може да достигне до 50 килограма, което го прави изключително мощен хищник.

Ковълците се приспособяват към променящия се свят – нещо, което никой не подозирал в миналото, а разпространението им е по-бързо и многобройно, отколкото се е смятало по-рано

Генетичното съчетание между две животни показва чудесни резултати за адаптиране към средата в северните части на Америка. Една от причините за успешното размножаване на тези животни са хранителните им навици и предпочитания. Койвълците се хранят с тикви, дини и други градински растения и отпадъци. Освен това менюто им включва и гризачи и други малки бозайници.

Но това което прави уникални койвълците е съчетанието в ДНК. Генът на вълка позволява да се ловува голям дивеч, а в същото време генът на койота помага за бързото придвижване и прекосяване на нови територии, включително градове и населени местности. Отговорът на въпроса ще бъдат ли опитомени койвълците може би все още не е ясен. Нарастващият им брой и уменията им за приспособяване показват, че хората ще се изправят все по-често очи в очи с тях.