Има ли паспорт, който гарантира попадането ти в Рая? Според хората от Древна Гърция, ако тялото на покойника било изгорено заедно със златна табличка със свещени текстове, било повече от сигурно, че ще заеме отреденото му място в по-добрия свят. Гравираните златни пластини играели ролята на „паспорти“, съдържащи данни и потвърждение, че починалият е изживял живота си праведно. С наличния златен паспорт душата му спокойно можела да премине в отвъдното, получавайки защита срещу зли сили, които дебнели душата му по пътя.
Според древните гърци, раят не бил нищо друго, освен част от подземния свят, където властвал бог Хадес и кралицата Персефона. Единствено полубоговете и героите можели да отидат в подземния свят, охраняван от Цербер. Раят или Вечното шастие, наречен Елизиум, очаквал най-достойните хора. Всички останали, които били врагове на боговете и не се подчинявали на волята им, се отправяли към ужасна и тъмна бездна, изпълнена с болка и нещастия.
Но „златните паспорти“ – на латински lamellae – били изработвани, за да послужат като пропуски до Елизиум
Те представлявали фини златни късчета с инструкции, а написаната информация изразявала гледната точка на починалия. Изследванията показват, че златните таблички датират от III-IV в. пр. н.е. Повечето от тях са открити в древните гробове на днешна Гърция и остров Крит, както и в Магна Греция – южната част на Италия, която в онзи период попадала под влияние на Древна Гърция.
По-ранните проучвания свързват „златните паспорти“ с Орфей – най-великият певец и поет на Древността. От надписите на намерените паспорти става ясно, че те не се отнасят напълно до учението на Орфей – Орфизъм, което обещавало щастлив и безгрижен задгробен живот. Твърде възможно е златните таблички да са амулети, чиито съдържание представлява напътствия за безпроблемно преминаване в рая.
През XIX век четири lamellae таблички били открити в гробището в италианския град Турии
От текстовете става ясно колко чист и изряден живот водили починалите. На един от „златните паспорти“ авторът дори напомнял на боговете, че и те самите били безгрешни, с което им се напомняло да са снизходителни към душата на покойника.
За съжаление оскъдната информация и описания за точното местонахождение на находките през XIX и началото на XX век дава прекалено малка основа за съвременни проучвания. Според учените различната дължина на гравираните текстове подсказва за разнообразното обществено положение на покойниците. В някои от надписите вместо за хора, се говори за жертвени животни, потапящи се в мляко, което дава повод на изследователите да смятат, че покойниците били изкъпвани в мляко, преди да бъдат полагани в гробовете.