Palatka.bg

Загадъчната мелодия на Зорац Карер – арменският Стоунхендж

Армения – накъдето и да обърнеш поглед пред очите ти се издигат планини. Тук не съществува хоризонт, а лабиринти от камъни и скалисти градини се издигат като необясними стожери древните познания от изминали епохи. Зорац Карер дори е нещо повече – необикновена симфония от камъни и звуци – същинска каменна армия от незапомнени времена. Някога преди 3000 години пр. н.е. тези камъни-воини се появили, подредени в кръг на високопланинския склон на юг близо до град Сисиан.

Учените все още спорят за точната възраст на мегалитното съоръжение Зорац Карер

Някои от тях смятат, че това е древен некропол, чийто произход му датира по-рано от Египетските пирамиди. В търсене на съкровища на митични пълководци, скрити под основата на камъните, много иманяри от предишните векове си тръгвали разочаровани с празни ръце.

Комплексът, намиращ се на 1770 метра надморска височина е известен и под тюркското название Гошун Даш – камъни-воини. Но ключът за разгадаването на тайните около него се крие в арменското му наименование Карахунч, произлизащо от думите „кар“  – камък и „хуунч“ – звук. Интерпретацията на Каракунч означава „говорещи камъни“. Във ветровитите дни, когато 223-те камъни от археологическото плато са пронизвани от силния вятър, се заражда необикновен хипнотичен звук.

Няма съмнение, че пеещите камъните са дело на човешката ръка. Дали древните предци са искали да се насладят на музиката, създавана от вятър и камъни? Или съоръжението е било създадено с далеч по-практична цел?

В повечето от камъните, достигащи до 3 метра височина са пробити отвори под различен ъгъл спрямо земята. Теглото на някои от тях надвишава 10 тона. Според археоастрономите каменните съоръжения, наричани менхири са били използвани за астрономическо наблюдение в древните времена. В подкрепа на тази хипотеза те поясняват, че седем от менхирите са свързани с наблюдения на изгрева, залеза и равноденствието, докато други 14 се асоциират с лунните цикли.

Предположенията, че Зорац Карер е астрономическа обсерватория са донесли славата му на т.нар. „арменски Стоунхендж“

За съжаление ерозията и въздействието на вятъра правят разгадаването на тайните около Зорац Карер трудна задача. Още повече, че някои от издълбаните отвори са направени в сравнително по-късни исторически епохи.

Според версията на някои от изследователите, благодарение на отверстията в менхирите, древните жреци можели да се вслушват във волята на боговете. Хипотезата, че арменският Стоунхендж е портал към отвъдното също допринася за сложността при разгадаването на тайните на мегалитния комплекс.

Каквито и предположения да изникват за същестуването на Зорац Карер, още през 2004 година обектът е офииално обявен от арменския парламент за археоастрономическа обсерватория. Най-големият въпрос, чийто отговор едва ли някога ще узнаем е какви неразгадани за нас тайни са отнесли със себе си след смъртта древните хора, използвали невероятното съоръжение Зорац Карер.