Palatka.bg

Защо Юлий Цезар построява мост над река Рейн и го разрушава 18 дни по-късно?

В началото на лятото на 55 г. пр. н. е. Юлий Цезар вече е започнал завладяването си на Галия три години по-рано. По това време източната граница на новите провинции се намирала по поречието на река Рейн. Германските племена от източната страна на реката започнали нахлувания на запад, възползвайки се от сериозната защита, осигурена от тази естествена граница.

От другата страна на реката живеели и племена, свързани с Рим и подкрепящи властта на Императора

Пример за такива племена са Убите. Те предложили на Юлий Цезар кораби с римски легиони да преминат реката и да атакуват германските племена, с което да осигурят спокойствие на Римските владения.

„Убите също, които от всички нации отвъд Рейн, бяха изпратили посланици при Цезар и сформираха съюз и дадоха заложници, искрено се молеха „да им донесат помощ, защото те бяха силно потиснати от свебите; или, ако други въпроси му пречат, нека поне транспортира армията си по Рейн “; че това би било достатъчно за настоящата им помощ и надеждата им за бъдещето; (…) Обещаха голям брой кораби за транспортиране на армията.“ – Юлий Цезар, Коментари за галската война IV.16.

Цезар, както често е действал в миналото, отхвърля предложението и вместо това решава да построи мост над река Рейн

Възможната локация на мостовете

По този начин той ще демонстрира не само подкрепата си към новите си съюзници Убите, но и способността на Рим да води войната, когато римляните пожелаят, независимо става въпрос за война в рамките на империята, която цели да отблъсне набези или война през границата на Империята. Освен това, както той пише, смята корабите за опасни в подобна ситуация, но има категоричното желание да запази собственото си достойнство и това на римския народ.

Строителството е извършено между днешните градове Андернах и Нойвид, надолу по течението от Кобленц, район, където дълбочината на реката е била около 9 метра. На двата бряга били издигнати наблюдателни кули, за да се защитят входовете, а войници и прегради били поставени нагоре по реката като мярка за защита срещу атаки и отломки, носени от течението.

40 000 войници на Цезар построили моста само за 10 дни!

„Цезар, поради причините, които споменах, беше решил да премине Рейн; но не и да го прекосява с кораби, които той не смята за достатъчно безопасни. Следователно, макар да изпитваше най-големи трудности при формирането на мост, поради широчината, скоростта и дълбочината на реката, той чувстваше, че трябва да опита да прекоси моста именно така.“ – Юлий Цезар, Коментари за галската война IV.17

След като приключило строителството на моста, Цезар преминал с войските си на другия бряг, където го чакали Убите. Тогава той научил, че племената на Сикамбрийците и Свебите вече се били оттеглили на изток, в очакване на пристигането му. Неспособен да организира битка с врага и след като унищожил някои села на Свебите, Цезар решил да се обърне, да премине отново моста и да го събори зад себе си. Цялата кампания продължила 18 дни.

Две години по-късно историята се повторила. Близо до мястото, където е бил първият мост, и на около 2 километра на север (вероятно до сегашния Урмиц), Цезар построява втори мост, въпреки че този път не уточнява подробностите в записките си.

„След като се реши по тези въпроси, той започна да строи мост малко по-високо от мястото, където по-рано транспортира армията си. След като планът е известен и установен, работата се извършва за няколко дни поради големите усилия на войниците. След като остави силна охрана на моста от страната на Трир, за да не настъпи суматоха между тях, той поведе останалите сили и конницата.“ – Юлий Цезар, Коментари за галската война VI.9

Както и при предишния път, така и при тази кампания, Свебите, виждайки какво им предстои и какво им готви Римската армия, отново се оттеглят на изток, изоставяйки селата си и се крият в горите, в които Императорът нямал желание да навлиза. Цезар се върнал в Галия и отново разрушил моста. Само, че този път той само съборил края, който докосна източния бряг, като издигнал отбранителни кули, за да защити останалата част от моста.

„За да не освободи напълно варварите от страха от тяхното завръщане той счупи на разстояние 200 фута далечния край на моста, който го свързваше с брега на Убиан, а в края на моста той издигна четириетажни кули и постави стража от дванадесет кохорти с цел защита на моста и укрепи мястото със значителни укрепления.“ – Юлий Цезар, Коментар за галската война VI.29

Стратегията на Цезар дала желания ефект

Той демонстрирал силата на Рим и способността  на империята да пресича Рейн по желание по всяко време. Така Юлий Цезар осигурил границите на Галия и в продължение на няколко века германците се въздържали да ги прекосяват.

Неговите действия също така позволили римската колонизация на долината на Рейн, където по-късно ще бъдат построени постоянни мостове в Кастра Ветера (Ксантен), Колония Клаудия Ара Агрипинензиум (Колония), Конфлуентес (Кобленц) и Могунтиакум (Майнц).

Археологическите разкопки, извършени в края на 19 век в района на Андернах-Нойвид, са открили останки от купчини в Рейн (техният анализ през 20 век е показал, че те са били изсечени в средата на 1 век пр. Н. Е.), които може да принадлежат на Мостовете на Цезар, въпреки че мястото на местоположението им никога не е било определено с категорична точност.

Що се отнася до Убите, през 39 г. пр. н. е. Марко Випсанио Агрипа най-накрая ги прехвърлил на западния бряг на Рейн, за да се отплати за тяхната дългогодишна лоялност, както те отдавна искали, страхувайки се от репресии от съседни племена. Те остават верни на Рим през цялата му история, като в крайна сметка се смесват с франките и породили нови кралства в Галия през Средновековието.