Palatka.bg

Най-дългият научен експеримент в историята на човечеството, който продължава от 1927 година до днес

Експериментът, за който ще ви разкажем днес започва през 1927 г., когато професор Томас Парнел от Университета в Куинсланд в Бризбейн, Австралия, се стреми да демонстрира на своите ученици, че някои вещества, които изглеждат твърди, всъщност са много вискозни течности. Той използва катранена смола или битум, производен на въглищата материал, използвани някога за водоустойчиви лодки, в експеримент, за да докаже своята теза. При стайна температура смолата изглежда твърда и дори може да се счупи, ако се удари дори с чук, но въпреки външния си вид и усещане, битумът може да тече, макар и изключително, изключително бавно. Наистина имаме предвид точно тази дума. Всичко се случва мнооого бавно.

За своя експеримент Парнел разтопява малко битум в стъклена фуния със запечатано стъбло и я оставя да се охлади в продължение на три години

През 1930 г. той отряза запечатаното стъбло, закачи фунията над бехеровата чаша и започва да прави това, което ще отнеме наистина доста време – да чака. Изминават цели осем години преди първата капка да падне в мензурата и още девет години преди втората капка да удари. Парнел не доживява до падането на третата капка през 1954 г., тъй като той починал през септември 1948 г. Дотогава експериментът бил вече прибран в шкаф на Физическия отдел на Университета в Куинсланд.

Експериментът можел да си остане в прашните и скрити ъгълчета на историята, ако не беше Джон Мейнстоун, който се присъединил към Физическия факултет на Университета в Куинсланд през 1961 г. Един ден негов колега му споменал:

„Имам нещо странно в този шкаф тук“ и показал на Мейнстоун фунията, мензурата и битума, всички поместени под стъклен похлупак.

Мейнстоун поискал от ръководителя на отдела да покаже изключителния експеримент на учениците от училището по наука и инженерство, но му казали, че едва ли някой ще иска да го види. Едва години по-късно, чак около 1975 г., Мейнстоун убеждава ръководството да покаже публично експеримента в кабинет във фоайето на сградата на Физическия факултет към Университета в Куинсланд.

Експериментът и Мейнстоун

Днес експериментът се излъчва на уеб камера на живо. Невероятно е, че всъщност никой не е бил свидетел на падането на капка в продължение на 87 години, чак до април 2014 г., когато деветата капка беше записана на видео. Благодарение на денонощното наблюдение от уеб камера, капката бе забелязана да се докосва някъде между 9-ти и 14-ти април – широкият интервал от време се дължи на факта, че капката тече изключително бавно и точният момент на докосване не може да бъде определен със стопроцентова сигурност . Въпреки че уеб камерата присъствала и работила, когато осмата капка паднала през ноември 2000 г., тя не била записана, тъй като камерата не функционирала правилно в критичния момент. Лош момент да те предаде техниката. Предвиждаше се десетата капка да бъде през тази или някоя от следващите години.

Първоначално експериментът не е проведен при специални контролирани атмосферни условия, което означава, че вискозитетът може да варира през годината с колебания в температурата

Въпреки това, някъде след като седмата капка паднала през 1988 г., в стаята, в която се намирал експеримента, бил добавен климатик. Температурната стабилност е удължила интервала между всяка нова капка.

Експериментът на професор Томас Парнел от университета в Куинсланд е записан в Книгата на рекордите на Гинес като най-дългият непрекъснат лабораторен експеримент, но това не е единственият подобен експеримент в света. Наскоро беше близък до експериментът на Томас Парнел експеримент в университета Абъристуит в Уелс, който всъщност предшества известния експеримент в Куинсланд с цели 13 години. Но използваният материал при експеримента в Абъристуит е по-твърд и никога не е дал нито една капка до момента.

През 1944 г. неизвестен професор започва нов подобен експеримент в Тринити Колидж, Дъблин, Ирландия

Този експеримент по физика бил поставен на рафт в лекционната зала в Тринити Колидж, явно без редовно наблюдение в продължение на десетилетия, тъй като няколко пъти се била образувала капка от фунията към приемния буркан отдолу, като също събирал слоеве прах. През април 2013 г. физиците от Тринити Колидж забелязали, че се образува поредната капчица. Те преместили експеримента на маса и настроили уеб камера, за да запишат историческото за тях събитие. Капката се откъснала на 11 юли 2013 г., отбелязвайки първия път, когато доказателство за успеха на този експеримент е успешно записан с помощта на видеокамера.

Има и друг материал, който проявява свойства, подобни на течности, въпреки че изглежда непоклатимо твърд. Този материал е стъклото

Въпреки че стъклото притежава всички механични свойства на твърдото вещество, неговата молекулярна структура е разбъркана, като тази на течностите. Лабораторни експерименти потвърдили, че дори при стайна температура стъклото има тенденция да тече, но вискозитетът на стъклото е с няколко величини по-висок от този на битума. Популярният мит, че древните прозорци са по-дебели отдолу, защото стъклото е провиснало с вековете, е неверен.

За да видите потока от стъкло ще отнеме почти невъобразимо дълго време, обяснява д-р Костя Траченко от Лондонския университет „Кралица Мери“, който провежда свои собствени експерименти с втечняване на отделни елементи и времето, което им отнема това да се случи.

Експериментът на Келвин

„Ако изчакате повече от възрастта на Вселената, ще видите това като течност.“ Д-р Траченко каза, потупвайки стъкления шкаф, в който се намират фунийките на неговите ученици. „Ще тече. И това ще бъде краят му.“

Подобни експерименти са наистина удивително доказателство, че науката рано или късно се оказва права, ако притежава теоретичните данни за даден феномен. Понякога това отнема минути, понякога месеци, други пъти години, а при подобни експерименти може да отнеме дори десетилетия. Това несъмнено носи вдъхновени на много учени, които днес са изправени пред множество загадки и въпроси без отговори, но без съмнение рано или късно отговорите ще бъдат открити, а научните предположения доказани.