Palatka.bg

Дяволските топки – изкусната главоблъсканица от слонова кост на китайските майстори-резбари

Няма друго изкуство с толкова ясни, оригинални и вечни във времето традиции, каквото има китайското изкуство. Още от древността фината и прецизна изработка на майсторите на приложните занаяти на Китай са дали на света невероятни шедьоври от стъкло, керамика, порцелан, кост. През XVII век се появил интересен вид резба върху кост – „кълбо в кълбото“. Тя представлява „вмъкнати“ една в друга мрежести/решетъчни сфери, украсени с миниатюрни форми. И до ден днешен тази поразителна висока точност на изпълнение оставя без дъх почитателите на изкуството на резбата.

Но изпълнението на толкова съвършени и сложни форми на кръглите произведения на изкуството отнемало на майсторите години. Нищо чудно, че резбованите топки са признати за перлата сред всички останали шедьоври, изработени от слонова кост.

Наричат ги „китайски“ или „дяволски“ кълба и представляват последователно резбовани в парче кост, независими една от друга и идеални по своята форма резбовани топки. Техният принцип в подобен на този на руската матрьошка с тази разлика, че освен, че са изваяни от слонова кост, конструкцията на китайските топки ги прави незаменими с други топки, т.е. не могат да бъдат изтръгнати една от друга.

Прецизността на творческата техника позволява през отворите на външната топка да се видят вътрешните топки и всички те да могат да се въртят, независимо една от друга, тъй като практически не се докосват

Поразителните резбовани топки попаднали в Европа в началото на XX век и веднага получили названието си „дяволски“. Европейците дълго време не могли да разгадаят как е възможно да се създаде нещо подобно само от едно парче кост. Китайските топки са познати и като „кълба-пъзели“ и в началото дори не били възприемани като предмети на изкуството. Смятало се, че загадката на топките се състояло в комбинирането на отворите на външните и вътрешните сфери по такъв начин, че да съвпаднат перфектно, въпреки че това положение на 4-5 кълба едновременно не е никак лесно да бъде постигнато.

Технологията на извайване на най-тънките и изящни вътрешни кълба (не повече от 1 милиметър дебелина) изисква разгърването на работния процес на голямо вътрешно пространство чрез малки отверстия с помощта на специални инструменти, които да проникнат във вътрешността и да се разтворят в работно положение. Най-лесната част за майстора била да изреже първата топка, след което да я украси с ажурна резба, отворчета и оплитащите форми на рисунките. След това се преминавало към изрязване на основната и на вътрешната топка чрез прокарване на отвори в първоначалната най-голяма сфера.

Втората сфера също изисквало изкусна декорация

След това следващата топка, която се изсичала през два последователни прехода, а след това през три и така до последната сфера – най-трудната за обработка, поради факта, че вече била покрита с драскотини от въздействието на инструментите. А това последно кълбо е най-малкото от всички и представлява сърцевината на цялата сложна система.

Ако майстор получил нареждане да изработи „дяволска топка“, това означавало работа по резбата до смъртта му. В процеса майсторът трябвало да разчита на своята интуиция, дългогодишен опит и да управлява с фина строгост своето острие. Дори дупките, създадени от него самия, не позволявали да вижда какво точно се случва навътре в топките. И ако той направел грешка, толкова незначителна, колкото дебелината на човешки косъм, за секунда цялата работа рухвала и трябвало да се започне отначало.

В средата на XIX век резбованите в будистки манастири дяволски топки започнали да се разпространяват из целия свят в качество си на дипломатически подаръци

Те тръгвали от Кантонския порт (днес град Гуанчжоу) и оттук тези произведения на изкуството получили определението „кантонски кълбета“.

И днес в Китай изкусната традиция продължава да се предава и усъвършенства. Съществуват прецизно изработени екземпляри, съдържащи в себе си до 20 сфери. През 1977 година майсторът Уен Жунбяо, успял да направи от 15-сантиметрова слонова кост 42 ажурни топки, всяка от които се намира в подвижно състояние в предходно кълбо. Те били украсени с гравирани пейзажи. Централната сфера била тънка, колкото хартиен лист.  Така Уен успял да надмине своя баща, който през 1915 година получил световно признание на международния базар в Панама със своите 28 сферични слоя.

В напи дни оцелелите артефакти от слонова кост имат своите наранявания. Вътрешните топки са доста уязвими, тъй като тяхната крехкост ги прави чупливи. Ако не е трудно за защитим най-външния сферичен слой, то е почти невъзможно да се избегне сблъсък и повреда на вътрешните кълба. Колкото повече остарява костта, толкова повече се скъсява животът на дяволските топки. А той е малко повече от 100 години.