Palatka.bg

Великият китайски канал – най-дългият воден път, построен от човешка ръка

Китай е страна с величествена история и с особен принос към човешката цивилизация. Архитектурните проекти на китайския народ се отличават с невероятната си мащабност. Пример за това е Великият китайски канал. Той представлява изкуствен воден път, който преминава от север на юг в източната част на страната. Каналът е най-дългият воден път в света, построен от човека.

Великият канал се простира на 1776 километра от Пекин до град Ханджоу. Понякога хидрочудото е наричано и Канала „Пекин-Ханджоу“. По протежението на тази невероятна водна магистрала се намират и град Тянцзин и провинциите Хъбей, Шандун, Дзянсу и Джъдзян.

Водната мрежа на Великия китайски канал обединява двете големи реки на Китай: Жълтата река Хуанхъ и Яндзъ. Освен това, тук се вливат и по-малки реки като Хай, Хуай и Цянтан

Каналът бил построен, за да се облекчи транспортирането на зърно от плодородните земеделски райони към юга и към столицата. Освен за доставяне на продоволствени стоки, речният път помагал на императорите на Китай за изхранването на армията, охраняваща северната границата на империята.

Древните китайци започнали строителството на първите речни канали, за да подобрят предоставянето на съобщенията и за търговията. Един от първите участъци бил каналът Хан Гоу, построен около 480 година пр.н.е. Той се простирал от река Яндзъ и провинция Дзянсу. И до днес водният път продължава да бъде използван по древното си предназначение.

Друг голям речен канал бил Хонг Гоу, който започвал от река Хуанхе до река Бян. Тези канали станали основа за Великия китайски канал в продължение на повече от хилядолетие.

Построяването на Великия китайски канал

Грандиозният канал бил построен по времето на управлението на династия Суй. Император Ян Суй искал по-бърз и ефективен начин за транспортиране на зърно към столицата. Затова решил да обедини вече съществуващите канали и да ги разшири, създавайки водна артерия от Пекин до Ханчжоу.

Строителството на канала се превърнало в огромен проект. Отнело повече от шест години усилен труд, в който били впрегнати милиони работници. Императорът бил жесток управител – той заставял със сила милиони селяни да работят на канала. Много от тях загинали по време на строителството. Но когато най-после каналът бил завършен през 609  година, Китай вече имал своя воден път, който щял да послужил за развитието на страната столетия по-късно чак до наши дни.

В началото на XV век династия Мин разширила голяма част от канала. Били построени нови резервоари и шлюзове за регулиране на нивото на водата. Смята се, че по време на династията Мин за поддържането на функционирането на канала били необходими около 45 хиляди работници.

Освен за пренасяне на земеделски товари, Великият канал бил използван и като пощенски маршрут за правителствената кореспонденция. Самите императори също пътували по канала, за да наблюдават изправностите му.

Някои участъци на канала били повредени от прииждането на Жълтата река през 1855 година

През 1958 година започнала работа по възстановяването на цялата система в качеството й на водна магистрала, поемаща плавателни съдове с товар до 600 тона.

Великият китайски канал е удивително инфраструктурно постижение на Китай. Съоръжението е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Каналът разполага и със свой музей, в който се съхранява историята на построяването му и в него могат да бъдат видяни експозиции, мостове и лодки от миналото.