Palatka.bg

Tук не сте добре дошли – oстров Сентинел и неговите аборигени

Северният остров Сентинел е едно от най-слабо проучените места на планетата. Разбира се, ако очаквате да усетите спокойствието на островния рай в цялата му тропическа прелест и зеленина, можете да слезете на сушата. И със сигурност повече никога няма да се върнете жив.

На остров Сентинел не ви очакват хиляди отровни змии, но ще намерите смъртта си, посрещнати от  местните аборигени. Островът е населяван от племе, въоръжено с лъкове и стрели. Те стрелят от брега, за да ви прогонят и дори ще крещят с все сила към вас.

Остров Сентинел е прекрасно място – точно като онези екзотични оазиси насред океана, които сме свикнали да виждаме в художествените филми. Част от Андаманските острови и принадлежащ към територията на Индия, Сентинел се простира на дължина от едва 8 километра с обща площ 60 квадратни километра.

Обграден с коралови рифове, Сентинел е потънал в тучна зеленина, като единствено крайбрежната ивица е обсипана с морски пясък. Аборигените, населяващи изолираното парченце земя са един от малкото в света изолирани от цивилизацията народи. По наблюдение на учените, сентинелските аборигени наброяват не повече от 400 души.

В прoдължение на много векове аборигените не допускали никого на острова, затова няма точни данни за броя на островитяните. Гъстите гори и враждебността на туземците на Сентинел са успели да ги съхранят като племе от съвременните инфекции и болести.

Сентинелците се хранят предимно с кокосови орехи и риба, която ловят в плитчините край бреговете. Освен това в менюто им има морски костенурки и птици. Силният инстинкт за самосъхранение успял да опази аборигените при цунамито през 2004, когато вълните взели жертви и разрушили крайбрежието на другите острови от архипелага.  В този момент, предусещайки смъртоносната заплаха на природата, сентинелците се изолирали навътре в централните части на острова.

Първи досег с аборигените на Сентинел

Почти нищо не се знае за аборигените на Сентинел. Той бил открит от европейците през XIII век. Прочутият мореплавател Марко Поло преминал покрай острова и описал аборигените като „най-жестоката и дива раса с глави, очи и зъби като на кучета. Те са много жестоки, убиват и изяждат всеки чуждоземец“.

Заради изолацията езикът на местните напълно се различава от този на съседните острови. Враждебността на туземците и липсата на всякакъв интерес от страна на хората от външния свят станали причина островът да бъде забравен до 1867 година. Тогава един индийски кораб претърпял корабокрушение край бреговете на Сентинел. Оцелели 106 души, които направили свои лагери на острова. Само след няколко дни корабокрушенците попаднали под атаката на местните жители, като в крайна сметка няколко от оцелелите били спасени с външна помощ.

Първи изследователски опити

Първият опит да бъдат проучени аборигените станало благодарение на експедицията на Морис Видал Портман, който доплавал до острова през 1880 година. Изследователите се натъкнали на рибарски мрежи и колиби. Успели да пленят няколко души – старци, жени и деца. Те били отведени на Южните андамански острови, но за съжаление поради липса на имунитет към външните инфекции, старите хора бързо се разболели и умрели. След това децата били върнати на острова с подаръци на ръце. Три години по-късно Портман отново направил опит да се сближи с аборигените, но тъй като езикът им бил напълно непонятен, всички усилия се оказали напразни.

През 1967 година индийците направили неуспешен опит да осъществят контакт със сентинелците. Аборигените се опитали да нападнат приближилите се до брега кораби. През 1981 година корабът „Примроуз“ заседнал в крайбрежните рифове на острова. След няколко дни моряците забелязали, че местните жители се въоръжават с лъкове, копия и лодки. В това време в морето се развила буря, която не успяла да измъкне кораба от кораловата схватка, но и на островитяните не се отдало да се доберат до екипажа. Все пак всичко приключило благополучно – моряците били спасени с вертолети.

Мир най-накрая?

През 1990 година след почти 20-годишно наблюдение индийският археолог Трилокнатх Пандит и колегите му се доближи до аборигените. Пандит често оставял на брега различни подаръци и кокосови орехи. На 4-ти януари 1991 година се състоял първият мирен контакт със сентиленците, когато няколко местни мъже приближили мирно Пандит. Един от тях дори се качил на лодката на професора. По-късно Пандит, спомняйки си яркия момент, казва, че това бил един от  най-невероятните и удивителни мигове в живота му. До този момент това е единственият мирен контакт, за който светът знае.

Но всичко продължило по старому. През 2006 година аборигените убили двама рибари, които си позволили да ловят риба близо до острова. Когато за тленните им останки дошъл хеликоптер, туземците започнали да хвърлят безброй камъни по него и дори го обсипали със стрели.

През ноември 2018 година бил убит и американският проповедник Джон Алън Чау. Той планирал да стане мисионер на острова, но стрелите на пазителите на Сентинел го застигнали.

И до днес сентинелците не знаят, че са поданици на Индия, която със закон от 2017 година е забранила приближаването на острова, за да го защити от антропологична катастрофа.