Palatka.bg

Порто Флавия – необикновеното пристанище с история на остров Сардиния

Някога Порто Флавия било едно най-натоварените пристанища в западното крайбрежие на остров Сардиния. Пристанището представлява малък отвор във варовиковите скали, надвесени над морето. То води към мините на градчето Масуа. В миналото там се добивали цинк, олово и други полезни изкопаеми, включително сребро. Това малко пристанище, от което зависела работата на редица металообработващи заводи в Европа, се гордее с историята си.

През 1922 година мината в Масуа станала собственост на белгийската компания „Vieille Montagne“. Управителят възложил на италианския инженер Чезаре Вечели да направи всичко възможно да се съкрати времето за превоз на руда. До онзи момент всичката руда била пренасяна по заобиколен път по морското крайбрежие, при това с помощта на плетени кошници, които били нарамвани от работници и след това пренасяни до традиционните сардински лодки.

Лодките, натоварени с руда, често потъвали в бурното море

А при лошо време отнемало до два месеца, за да бъде натоварен с руда главният параход.

Италианският инженер Чезаре Вечели веднага забелязал, че тук морето било достатъчно дълбоко за кораби и добре защитено от вятър и вълни, което щяло да осигури безопасно акостиране, докато рудата буквало се „стичала“ от скалите към палубите. Италианецът построил 600-метров тунел, през който тонове от добиваната в недрата руда се транспортирала направо до морските съдове, които потегляли към заводите на Италия, Франция и Германия.

Конструкцията на Вечеле се състояла от два тунела, разположени един над друг. Дължината на всеки от тях достигала 600 метра, като дългите проходи били свързани с вертикални резервоари за преработка на руда.

Всеки резервоар, изсечен в скалите, помествал над 10 хиляди тона руда. Диаметърът на резервоарите били от 4 до 8 метра и височина 20 метра.

В горния тунел се движела вагонетка, доставяща руда в резервоарите

В долния тунел се работела конвейерна лента, която прекарвала рудата от резервоара до товарния док. После с помощта на подвижен лост рудата била транспортирана по друга конвейерна лента направо в кораба, чакащ в основата на скалите. Така само за час на корабите били натоварвани над 500 тона руда.

Изграждането на техническото съоръжение за транспорт на руда не било лесна задача. Тонове камъни били изхвърлени в морето след взривове с динамит и тежка работа с механични дрелки. Работниците успели да завършат строителството в кратки срокове, като работата продължавала дори и през нощта.

Въпреки че при техническата операция не се спазвали мерки за безопасност, за жертви при построяването на конструкцията не се съобщило

Строителството на гениалното пристанище приключило през 1924 година, а Чезаре Вечели нарекъл съоръжението Порто Флавия, в чест на дъщеря си Флавия. Изходите на тунелите, гледащи към морето, били украсени с бетонни кули и декоративни надписи. Те не били поставени с цел функционирането на съоръжението, а защото собственикът искал те да служат като знак на престиж.

С намаляването на добива на руда Порто Флавия се превърнало в малко пристанище през 60-те години на миналия век. През 90-те славното пристанище било затворено.

Днес Порто Флавия е туристическа забележителност под защитата на ЮНЕСКО и с интересната си история всяка година привлича многобройни посетители. В обекта се предлагат разходки в тунелите под ръководството на бивши миньори и технически работници.