Palatka.bg

Без ток, но с мобилни телефони – животът в едно сенегалско селце с Владимир Жога

Фотографът Владимир Жога е от онези пътешественици, които няма да срещнете на претъпкания плаж в тропическите страни или около популярните туристически забележителности. Руснакът от град Брянск обожава интересните експедиции и посещения на самобитни дестинации, открехвайки завесата към малко познати места и култури.

Има ли нещо по-истинско от най-обикновените хора, живеещи в най-обикновени условия, се пита Жога? Отговорът се крие в едно сенегалско селище, в което фотографът успява да се докосне до неговите обикновени жители и бита им.

Докато пътува от столицата Дакар към Сейнт Луис, Владимир Жога се отбива до първото малко крайпътно сенегалско селце. Но преди това, неговият гид го съветва, че задължително трябва да отнесе подаръци за хората там – храна и малко сладкиши, на които те искрено биха се зарадвали.

На гости само с разрешение от старейшината

За да бъдеш гост на сенегалско селце, най-напред трябва да поискаш разрешение от старейшината. След като получил позволение да влезне, фотографът бил посрещнат най-напред от местните деца.

Мисля, че тук на гости рядко идват бели хора, затова не съм сигурен кой беше по-любопитен – ние или те, казва фотографът. Според Жога на малките домакини изглежда им харесало да бъдат снимани и повечето от направените снимки се получили именно със сенегалските деца. Те били нетърпеливи да видят себе си на снимката на малкия екран.

Когато водачът подарил на африканците лакомствата, които Жога извадил от раницата си, подаръците предизвикали истински фурор сред местните. Вкусните руски царевични пръчици били нещо невиждано.

Отправяйки се на лов за снимки, Жога останал очарован, че никой не бягал от фотоапарата. Хората демонстрирали дружелюбност, докато се усмихвали пред обектива.

По време на разходката сред сламените колиби, издигнати над пясъка, фотографът забелязал, че се строяла и първата бетонна къща в селото. В селцето нямало ток, но някои по-заможни жители разполагали с генератори у дома, а ако се съди по антените, вероятно имали и телевизори. Понякога всички хора в селото се събират в една къща, за да гледат филм. Може би това е селското кино, отбелязва Жога.

В самите къщи няма нищо освен легла, а храната се готви направо на улица на огън или в малки глинени пещи, споделя фотографът. Близо до една от къщите се приготвяли варива в тенджера под налягане.

А местните чайници? Това не са обикновени чайници, казва фотографът – всички са боядисани в ярки цветове и са напълно различни един от друг. Чайникът е уникална визитка за всяко семейство, допълва пътешественикът.

Денят на обикновените сенегалци

При посещението си в селцето Владимир Жога оставал изненадан, че практически мъжете през деня отсъстват. В мюсюлманско общество, каквото е сенегалското, мъжът работи, а жената се грижи за къщата и децата и това селце не е изключение, споделя Жога.

SONY DSC

Повечето мъже работят в близкия град или в плантация, но някои все пак си отдъхват в селото. Пиейки чай, те приготвят въдиците си за риболов на брега на океана, където ги очаква изобилие от риба, продължава разказа си фотографът.

SONY DSC
Няма ток, но има мобилни телефони?

Най-големият парадокс за пътешественика Жога било да се натъкне на мъж, който си играел с мобилен телефон. В селцето, в което липсва електричество, има отлична wifi връзка и е пълно с телефони. Но как хората зареждат телефони си, ако няма контакти, се питал Жога.

Оказало се, че онези, които не работят, дават телефоните си на местните хора, за да ги заредят на работа в града през деня. Макар че с цялото това количество слънчеви лъчи, отдавна биха могли да си купят слънчеви панели за зареждане на уредите на цялото село, разсъждава Жога.

В селото с отглеждат животни, а в неговите покрайнини растат зеленчуци в градини. Основната женска работа е да се раждат и отглеждат деца, което жените с удоволствие правят, отбелязва фотографът. Тук има много деца, така че няма време за скука.

Когато дошло време да си тръгва, Владимир Жога бил изпратен от цялото село. Той останал очарован от гостоприемството на обикновените сенегалци. Усмивките им били доказателство за положителния поглед върху живота въпреки лишенията.

А колко ли впечатления натрупаха местните малчугани, си спомня Владимир Жога, сигурно дълго ще помнят големия бял чичко с вълшебната кутия, който умее да прави красиви картини.

Източник: https://vlade-mir.livejournal.com/240622.html

SONY DSC
SONY DSC
SONY DSC
SONY DSC
SONY DSC
SONY DSC
SONY DSC
SONY DSC
SONY DSC