Palatka.bg

Какво означават топките, висящи над входните врати на японските заведения и къщи

Всяка година, когато настъпят месеците ноември и декември, собствениците на някои японски магазини и ресторанти провесват над вратите топки. Те са направени от клонки криптомерия – вечнозелено дърво от семейство кипарисови, което в Япония се смята за национален символ. С времето кипарисовите топки изсъхват и първоначалният зелен цвят се превръща в кафяв, но това съвсем не означава, че е време топката да бъде свалена от вратата.

Когато зеленият цвят се превърне напълно в кафяв, гостите могат да заповядат

Кипарисовите топки се наричат сугидама, символът на сакето. Топката се закача над входа в онези заведения, в които се предлагат напитки. Зелената топка означава, че сакето, направено от новата оризова реколта е преминало през етапа на филтрация и чрез няколко месеца ще може да се пие. А изсъхналата кафява топка сигнализира: „Готово! Напитката е достатъчно добра!“

„Ако яркозелените сугидами, които били окачени през късната есен, вече са станали тъмнокафяви, вие можете да почувствате последните дихания на зимата. А това означава, че ви очакват много дегустации на саке, а с тях и много приключения“, казват авторите на Origin Sake.

Богът на сакето

Смята се, че традицията се зародила през XVII-XVIII век в префектурата Нара и по-точно в светилището Омива-джинджа, където се почитал богът на сакето. Удивително е, че в японската митология тази алкохолна напитка (14-20 %) има свой собствен бог. Той отговаря за покълването на ориза, от който се прави сакето. Затова в миналото селяните молили божеството да ги дари с благоприятни условия за отглеждането на зърнената култура, а после били благодарни за хубавата жътва. Тогава настъпвало и времето да отплатят със саке на щедрия бог. Според древните поверия, когато напитката е готова, божеството се промъква в сугидами и затова топката променя цвета си в кафяв.

Размерът на топките е най-различен. Сугидами в избата Момокава в префектурата Амори веднъж достигнала диаметър 2,2 метра и тежала внушителните 500 килограма. За да стане толкова голямо, над кълбото в течение на седмици се трудили няколо души, а до този момент тази кипарисова топка се смята за една от най-големите в бранша.

В наши дни издръжливостта на сакето в много случаи зависи от производствената технология, затова изсушаването на кипарисовата топка не е показател за готовността на напитката. Традицията постепенно остава в миналото, но продължава да вълнува туристите.

Но заведенията, които се гордеят със своя асортимент от напитки и качествено саке, започват да окачват все по-често над входовете си зелените топки от кипарис. За тях сакето е повече от сгряваща напитка.