В южната част на Испания, в автономната област Андалусия, намираща се между Атлантическия океан на запад и Средиземно море на изток, се намират едни от най-красивите градове в страната – идиличните и чаровни червени и кафяви керемидени покриви, тесни, движещи се като змия калдъръмени улички и богато украсени църкви, построение на върха на скали или в речни долини, бели и носещи свежест къщички, даряващи прекрасни гледки към магическата природа на този регион. Това са известните “Бели градове на Андалусия” или “Пуеблос Бланкос”.
Градовете се намират в северната част на провинциите Кадис и Малага в южна Испания, като се концентрирани най-вече в природния парк Сиера де Грасалема
Първоначално сгушените и красиви градчета са построени и заселени от берберски фермери от Северна Африка, които пристигат в Андалусия между 9-и и 10-ти век – те се заселват още в самото начало на разцвета на управлението на маврите. Докато маврите владеели тези земи, местните земеделци и производители се трудили мирно и спокойно в местните долини.
В края на ХІІ век, когато християнската Реконкиста (исторически период от 774 години, по време на който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, завладени от маврите по време на арабско-ислямското му завоюване.) започва да поема контрола над мюсюлманските царства в Северна Испания, местните фермери започнали да се отправят към хълмовете и планините, търсейки сигурност и спокойствие. Избирайки най-високите достижими планински точки (някои от които били територия на бивши римски селища), фермерите се намират в безопасност в тихите планински селца, които доразвиват и украсяват, спрямо своите многовековни традиции.
Въпреки че католическите войски в крайна сметка триумфират и завладяват целия полуостров, именно мавританското влияние е елементът, който прави тези малки и любопитни градчета архитектурно интересни. Техните лабиринти от тесни, калдъръмени улици, крепостните им стени и малките им снежнобели къщи с характерните решетки от ковано желязо ги превръщат в уникално за региона архитектурно явление. Независимо от арабския им вид и различния стил спрямо останалите испански градове и села, всяко селище в Андалусия има поне една римокатолическа църква – знак за католическа победа над мюсюлманите.
