Невероятни каменни вълни са застинали над повърхността на водата край бреговете на испанското градче Барик. Прииждащите и оттеглящите се морскит ласки на Бискайския залив напомнят, че някога тук се е простирало дъното на безкрайния древен океан. А днес, по време на отливите, край Барик се стичат любопитни туристи и опитни фотографи, за да запечатат в кадър мистиката на изумителните турбидити – каменни образувания, някои от които са облечени в мек зелен мъх.
Турбидитите представляват наносни образувания, които са резултат от натрупванията на седиментите по време на движението на водните течения. Потоци от вода и гъсти мътни примеси се зараждат, „извирайки“ от шелфа, и благодарение на силата на гравитацията, се устремяват надолу по континенталния склон на подводните каньони.
Процесът на зараждане на тези невероятни потоци е същинска подводна стихия, която все още не е напълно позната на учените
Специалистите обаче са сигурни, че става въпрос за нарушаване на равновесието на гравитационните процеси на върха на шелфа. Ето защо наслагващите се утайки не успяват да се задържат на склона.
Когато мътният поток губи част от своята енергия, от него започва да пада целият насъбрал се наносен материал. За турбидитите е характерно ритмично редуване на слоеве пясък, като този процес от непрекъснато подменящи се слоеве се нарича цикъл на Боун. Обикновено всяка такава „лавина“ е дебела около един метър.
Сложната структура на цикъла се обяснява с разликата в скоростта на утаяване на материала и в зависимост от размера на частиците на седиментите.
Учените разделят чудните турбидити на съвременни и древни, образували се в отминали геологически епохи на дъното на океана, които днес можем да забележим над повърхността на водата. Съвременните турбидити се отлагат на дълбочина повече от 200 метра и се крият в подножието на континенталните склонове.
