Palatka.bg

Фоторепортаж: Борбата на един човек да създаде училище за своята общност — мечтата на албиносите в Сенегал

Африка е континентът на многообразието — пиршество на цветовете, културите, религиите, традициите и езиците. В тази вселена от идеи, вкусове, раси и народи винаги е имало една група от хора, които остават встрани от общата семейна снимка, ако си представим как всички африканци застават един до друг, за да се снимат за спомен. Независимо държавата, района, религията на местните или етническата им принадлежност, албиносите са отвхърляни навсякъде и от всички. Техните съдби, възможности за развитие, участието им в обществения живот и всичко останало преминава през една единствена призма — цветът на кожата.

Гоненията на албиноси не са проблем от миналото, независимо колко силно желаем това да е така, а понякога и вярваме, че е истина. Хиляди албиноси изчезват всяка година без да бъдат открити, биват преследвани, убивани, прогонвани и изолирани от общностите, от които са част. Общностите, чиито езици говорят, чиито традиици споделят, чиито религии изповядват, но не и цветът на кожата на същите тези общности. Неизпълнението на последното условие обезсмисля всичко останало за много оъ членовете на общността.

В сенегалския град Тиес, където живее най-голямата албиноска общност в страната, един обикновен човек се е заел със задачата да изпълни мечтата на поколения албиноси в Сенегал — да бъде построено училище за деца със зрителни проблеми. Мамаду Бамба Диоп е председател на Асоциацията на албиносите в Сенегал. Той в личен план и организацията като структура се превръщат в говорителите на местно и национално ниво на една общност, която до момента никога не е имала възможност да защитава правата си, а мнозинството от нея никога не е и подозирало, че изобщо има права

Фотографиите на фотожурналиста Делян Тодоров в настощия фоторепортаж представят някои от участниците в този проект — Мамаду Бамба Диоп, доброволци, строители, бъдещи ученици и обикновени хора, които имат желание да разкажат историята си, за да разбере светът, че албиносите не са чудовища, не носят лош късмет и са именно това — обикновени хора. Всички заснети хора са фотографирани след дълги лични разговори и изразено информирано съгласие от тяхна страна, както и от страна на родителите, ако лицето е под 18 години. В течение на създаването на този фоторепортаж, осъществен в рамките на няколкодневно посещение на град Тиес и общността на албиносите,  отделни представители на тази общност не пожелаха да бъдат фотографирани, поради преживени физически, емоционални или сексуални травми в миналото. Нито един от тези хора не беше фотографиран.

Мамаду Бамба Диоп и бъдещото училище за незрящи, в което ще се обучават много деца-албиноси.

Към момента над 90% от албиносите в Сенегал са неграмотни, поради ранното отпадане от училищната система. То се дължи на бързото развитие на проблеми със зрението в ранна детска възраст, което води до невъзможност децата да посещават стандартните държавни училища. Липсата на средства за закупуване на очила и ограниченият достъп до качествени услуги на офталмолог за диагностициране на проблема превръщат децата-албиноси в аутсайдери, които бързо изостават от своите връстници. Често, макар и изключително неправилно, се смята, че албиносите са умствено изостанали, което е допълнителен негативен фактор към тяхното желание за пълноценно интегриране в общността.

Албинизмът се предизвиква от нарушение в образуването на пигмента меланин в кожата, което е резултат на отклонения в активността на аминокиселината тирозин. Фактът, че определен човек е носител на мутации в гените, които причиняват албинизъм не гарантира проявлението на тези мутации. Напълно е възможно едно семейство да има 3 деца, от които само едно или две са албиноси. Не е изключена и хипотезата, на която сме свидетели на фотографията — две момичета-близнаци, от които при едното се е развил албинизъм, а при другото не.

Животът на албиносите е съпътстван от множество суеверия, свързани с тях, в които останалите членове на общността вярват. Суеверията могат да бъдат, както положителни, така и отрицателни. Според някои вярвания отрязан пръст на албинос или друга част на тялото могат да донесат късмет при участие на избори, при залагания или преди голямо спортно събитие. В седмиците около големи обществени събития с голяма доза неизвестност албиносите са особено често атакувани. В конкретния случай, младежът е отвличат два пъти с желанието да бъде жертвана част от тялото му, за да донесе това успех на подкрепяната от похитителите партия. За щастие, и в двата случая полицията действа достатъчно бързо.

Благодарение на повишаващия се достъп до информация, медицински услуги и модернизирането на Сенегал, все повече родители възприемат положително, че детето им е албинос. За съжаление, и в настоящето има случаи на изоставени, захвърлени или продадени деца, но огромният процент от родителите се радват на децата си не по-малко, отколкото биха, ако не бяха албиноси.

Довършването на училището за незрящи е най-голямата мечта на всяко дете-албинос не само в Тиес, но и в цялата страна. Училището няма да бъде ограничено само за деца-албиноси, тъй като всички в общността вярват, че не е нужна повече изолация, а постенното интегриране на албиносите в обществения живот. Днес няма нито един албинос в Сенегал, който да работи на длъжност в публичния сектор.

Огромната част от населението на Сенегал е чернокожо и използването на слънцезащитни кремове не е част от местната култура, а достъпът до тях е изключително ограничен. В ценови аспект те са на практика непоносими за средностатическия сенегалец, а още по-малко за албиносите, които често не са ангажирани на трудовия пазар, но се нуждаят от слънцезащитни кремове, поради огромния риск от развитие на рак на кожата. Голяма част от слънцезащитните кремове, до които имат достъп албиносите в Сенегал идват от дарения от чужбина. Количеството, което се внася в страната е изключително недостатъчно.

Въпреки активните опити на Мамаду Бамба Диоп и други представители на Асоциацията на албиносите в Сенегал да оборят народните вярвания, свързани с албиносите, за момента все още губят битката със суеверието, а опитите за отвличания на деца от пазари, улици и дворове на къщи са явление, с което албиносите се сблъскват всяка седмица.

Освен като образователен център бъдещото училище ще служи и като медицински пункт, в който ще се извършват регулярни прегледи, а два от етажите са проектирани като стаи за живеене, в които ще се настаняват деца, които са останали без родители или те са се отказали от тях, поради факта, че са албиноси. Към момента сградата е все още на груб строеж, но в нея вече се организират събития, сплотяващи общността и се предоставят базови медицински услуги и прегледи с цел превенция.

Асоциацията на албиносите в Сенегал не получава държавна подкрепа за строежа на училището в град Тиес. Организацията разчита на частни дарения, собствени средства и търси международна подкрепа от по-влиятелни и финансово стабилни организации, които да подкрепят проекта финансово. Прогресът не се движи с мечтаната от всички скорост, но и не спира напълно.

Тиес е град със значима албиноска общност, но останалите жители на града предпочитат да избягват местата, на които албиносите живеят или се събират. В контекста на пандемията от COVID-19 албиносите са често обвинявани, че са преносители на болестта. За съжаление, разпространението на коронавируса увеличи случаите на сексуално насилие над албиноси. В много райони на Африка съществуват вярвания, че, ако имаш сексуален контакт с албинос, то ще се излекуваш от СПИН. Това води до изключително високи нива на изнасилвания, които завършват със заразяване със СПИН. Подобни вярвания мигновено се прехвърлят и по отношение на COVID-19, създавайки мита, че, ако даден човек има сексуален контакт с албинос, то той и неговото семейство са защитени от вируса. Нивата на сексуално насилие, с които албиносите се сблъскват са ужасяващи. В Сенегал изнасилването на практика никога не се преследва от закона. След множество протести и дългогодишен натиск от страна на местни и международни неправителствени организации, Сенегал криминализира изнасилването едва през 2020 г. До този момент то се е наказвало с глоба, но нито преди, нито след това съществува реално разследване на случаите на изнасилване и те са игнорирани почти без изключение.

Текст и фотографии — Делян Тодоров.