Как си представяте своя живот без сапун? Мнозина биха се ужасили при мисълта да не могат да мият ръцете си с един от най-популярните продукти на нашето време. Историята на сапуна е дълга и доста… мръсна.
Преди да възникне във вида, в който сме свикнали да го използваме за миене и пране, в далечното миналото вместо сапун, хората използвали за целта глина, брашно, човешка урина, пясък, волска жлъчка, дървени трици, мед, пчелен восък, мая, пепел, яйчен желтък, мляко, корени и плодове на различни растения, птичи тор и дори костен мозък.
Сапунът крие своите корени в древните цивилизации
Според историците историята на сапуна започнала в древна Месопотамия. За първи път за древния състав на вид сапунен разтвор се споменава около 2500 година пр. н.е. Рецепта за отмиващото средство била открита в шумерските таблички. В неговия състав попадали само три съставки: дървесна пепел, вода и козя мас. Всичко това се кипвало и се превръщало в мазна слуз, която била способна да почисти мръсотията от тялото и дрехите.
В древен Египет ползвали вещество, състоящо се от животински и растителни мазнини и екстракт от галенит или калциев карбонат. Той се добивал в Нил и се използвал като почистващо средство. Рецептата за древното вещество е описана през 1550 година пр. н е. върху папируса на Еберс – древен медицински трактат.
Легендите за думата „сапун“
Самата дума „сапун“ идва от латинското „sapo“. Според легендите жертвоприношения били извършвани на планина Сапо в древен Рим. Животинската мазнина, която се образувала след изгарянето на животните, се смесвала с пепел, и по време на дъждовете се вливала в река Тибър, в която римляните перяли дрехите си. Тази легенда обаче не е потвърдена от историците, тъй като те не могли да намерят поне един надежден източник, упоменаващ името и съществуването на планина Сапо.
По време на разкопките на Помпей археолозите се натъкнали на парчета странно вещество, наподобяващо сапун. Анализът обаче показал, че това е най-обикновена глина със следи от урина. В резултат на това историците стигнали до извода, че открили не място, на което се правел сапун, а фулоника – древна римска обществена пералня.
Урина – шокиращата съставка на масовия сапун
Преди създаването на рецептата за сапун, човешката урина била широко употребявана в ежедневието за различни цели. С мазнините и мръсотията по дрехите отлично се справял амонякът, който се отделял при разлагането й. В някои страни перачките и до днес използват урина за пране и изплакване на дрехи.
В древен Рим за функционирането на пералнята била необходима урина, която се събирала от населението. В целия град работниците в обществената пералня поставяли специални съдове, подобни на саксии, в които хората уринирали. След това пълните съдове били отнасяни в пералнята, където течността се смесвала с глина и се използвала при прането на дрехи.
В края на краищата думата „сапун“ не произлиза от митична планина Сапо, а е взаимствана от англосаксонските езикови корени на „sap”, което се превежда като „сок“, „урина“.
Растителните мазнини за подобряване на формулата
Смята се, че римляните били първите, които правили сапун, но това не е съвсем вярно. Въпреки развитието на водопроводната система и построяването на обществените бани, хората отдавна почиствали кожата си със зехтин. Телата, нагрети от водата, се намазвали с маслиновото масло и след това със специален инструмент, наречен стригил, мръсотията се остъргвала от кожата.
Тази рецепта римляните взаимствали от галите. Изобретателните гали смесвали пепел от букови дървета с коза мас, а полученият мехлем се използвал за почистване на дрехи и тяло.
Мюсюлмнаските народи също имат значителен принос в историята на сапуна. За направата на ароматни блокчета се използвали различни масла и билки. Такъв сапун бил извествен с мекотата и приятната си миризма. Търговците от Европа посещавали сирийските аптеки и снабдявали с луксозен сапун най-привилегированите слоеве в обществото.
Световният успех на сапуна и усъвършенстването му
От VII век произоводството на сапун се разпространило широко по цял свят. Мюсюлманските майстори надминали европейските производители, като създали не само многоцветен твърд сапун, но и течен. В иракските градове Басра и Куфа се правел специален сапун за бръснене.
В Европа италианците, французите, британците и испанците владеели изкустввото да майсторят качествен сапун. Един от най-популярните хигиенни продукти станал испанският сапун Jabon de Castilla.
През XVI век историята на сапуна претърпяла неочакван обрат. Хората започнали да го използват само за чистене и пране, тъй като сред населението бил широко разпространен слухът, че чрез водата се пренасяли болести. Това била и причината хората да се откажат от къпането, въпреки че домакините сами произвеждали и използвали сапун за пране.
Сапунът – популярен продукт за всички
През 1807 година била създадена компанията Colgate, която се занимавала с производство на сапун, свещи и нишесте. Благодарение на френския химик Мишел Шеврел, технологията на производството на сапун станала по-евтина, по-проста и по-достъпна. Компанията Procter & Gamble навлезнала в бизнеса за производство на сапун през 1837 г. По същото време хората отново започнали да използват водата за различни хигиенни процедури, но все още избягвали използването на сапун.
Историята на сапуна претърпяла значителни промени по време на Американската гражданска война. Търсенето на препарати за почтистване на тоалетни рязко нараснало, след като в обществото започнало да се говори колко важна е личната хигиена и поддържането на санитарни условия.
През 1898 година светът за първи път се запознал със сапуна Palmolive, който познаваме и в наши дни. Легендарният сапун е направен от палмово и маслиново масло, откъдето идва и името му.
Благодарение на многобройните лабораторни експерименти, от 1909 година насам сапунът се произвежда на базатата на растителни мазнини и все по-малко се набляга на животински продукти.
Днес с производството на сапун се занимават не само големите компании, но и обикновени хора, за които това се е превърнало в занаят и хоби. Технологигията за производство на хигиенни продукти е много по-разнообразна и усъвършенствана, като имаме възможността да се радваме на сапун с най-различни форми, размери, цветове, аромати и състав.