Още при тръгването по неравния път от Куско до Качора, ще усетите, че сте оставили трескавите тълпи в Мачу Пикчу. Сега навлизате в по-непристъпните и красиви ъгълчета на перуанските Анди. Това са легендарните хълмове на инките, въпреки че те не са тези, заради които повечето туристи летят през океаните, за да видят. Насладете се на непознатата “сестра” Чокекирао.
Има само една причина пътниците да се отклонят от пътя си, за да посетят селото Качора, и да видят набор от руини, които лежат непосредствено зад зъберите в далечния край на долината Apurímac – това е Чокекирао. Този археологически резерват, известен като „малката сестра на Мачу Пикчу” е всъщност с размер до три пъти по-голям от този на по-широко известния си голям брат Мачу Пикчу.
И, затаете дъх – тези руини ги виждат само десетина посетители дневно. Да, за разлика от прехваления си голям брат, към който се стичат тълпи от цял свят, Чокекирао е истинско тайно съкровище, скрито в труднодостъпна местност.
До Чокекирао се стига само с ходене и са ви необходими четири дни, за да стигнете до там и да се върнете. Това е и причината толкова малко туристи да посещават „малката сестра” през годините. Този факт може да се промени, тъй като правителството има планове да построи кабинков лифт през долината, който да качва до 3000 посетители на ден само за 15 минути.
Чокекирао – Добре дошли в сърцето на инките!
Перу някога е управлявана от могъщата Империя на инките. Цивилизация, която е постигнала много впечатляващи архитектурни постижения. Известният Мачу Пикчу, построен от инките над много стара мегалитна местност, е един от най-престижните примери за тяхното умение и изобретателност.
Въпреки това, Мачу Пикчу не е единственият монументален обект, построен от тях. Има и други по-малко известни, но също толкова впечатляващи места. Едно от тях е Чокекирао, което в превод означава „люлка на злато”. Чокекирао все се още притежава много скрити тайни, тъй като археолозите едва са започнали огледа на онова, което се намира под земята.
Чокекирао го наричат също „малката сестра” на Мачу Пикчу, защото е подобен на него както в структурата, така и в архитектурата. Чокекирао се намира на разклон близо до Вилкабамба в провинция Ла Конвенсион в северозападната част на областта Куско.
Градът за пръв път е бил познат от европейците, когато е открит от испанския изследовател Хуан Ариас Диас през 1710 година. Въпреки това археологическите разкопки са били проведени едва 250 години по-късно през 70-те години. За сравнение, Мачу Пикчу е открит през 1911 г. и е разкопан през следващата година. Само една трета от Чокекирао е била изкопана, докато останалата част от нея остава скрита и все още предстои да бъде открита.
Какво се знае за Чокекирао
Предполага се, че Чокекирао е построен поколение или две преди пристигането на испанците. Един аргумент е, че градът е построен като царско имение от Топа Инка Юпанки, десетият владетел на Империята на инките, който е живял през втората половина на 15 век. Твърди се, че Topa Inca Yupanqui възнамерявал да построи град, подобен по местоположение и архитектура на Мачу Пикчу, за който се твърди, че е построен от баща му и предшественика му.
Друг аргумент сочи, че Чокекирао е построен около същото време като Мачу Пикчу, а построяването му е възложено от Пачакути Инка Юпанки, а не от неговия приемник.
Подобно на Мачу Пикчу, Чокекирао също е съсредоточен върху хребетен връх с по-висока планина на гърба си и по-нисък отличителен нос в предната си част. Освен това и този град има свещена река, която тече долу. По време на разцвета на империята на инките, вероятно Чокекирао функционира като административен център на провинцията и служи като жизненоважна връзка между тропическите гори на Амазонка и Куско. Също така се предполага, че Чокекирао е бил сезонна дестинация за поклонение за церемониални събития. Освен това има доказателства, че Чокекирао е бил важен център за отглеждане и разпространение на кока.
Разкопките на Чокекирао разкриват инженерните умения на инките
Всичко там е построено с голяма точност и внимание към детайла. Например, водните фонтани са направени от големи скали, така че да не се износват бързо, а жителите на Чокекирао са демонстрирали своето богатство и власт чрез къщи с двойни врати. Освен това плоските плочи под прозорците вероятно са били за съхраняване на храна чрез охлаждане, а напоителните канали са доставяли вода на жителите на града.
Надолу по стълбището на главния площад е една от най-интересните характеристики на Чокекирао. На набор от тераси, строителите на града са ги украсили с бели скали под формата на лами. Едно тълкуване на това произведение на изкуството е, че то е създадено, за да покаже благодарност към това животно, тъй като ламите са били използвани за транспортиране на храна и консумативи.
И понеже до Чокекирао достъпът е труден, той все още е некомерсиална дестинация.
Ако търсите това, е добре да се възползвате бързо, защото всичко може да се промени в близко бъдеще. Перуанското правителство планира да построи кабинковия лифт, който да превозва туристите до мястото само за 15 минути. Това развитие може да привлече орди от туристи на обекта.
