Таруф е специално изкуство, което изгражда иранския етикет за поведение и учтивост, с което е добре да се запознаете
Таруф обхваща широк кръг от социални жестове, традиции и публично поведение. То включва отварянето на вратата на жена, отказването на чаша чай поне три пъти, преди да приемете предложението и още много, много примери- едва след третия път домакинът ще разбере дали сериозно не искате чаша чай или сте просто скромен и учтив.
Таруф понякога може да причини недоразумения между двете страни в разговора и може да бъде източник на множество неудобни и забавни ситуации в реалната среда на общуване. Например, когато домакинът на вечерята сипва още и още храна в чинията на своя гост, въпреки отказа му. Домакинът вярва, че гостът демонстрира умело Таруф, но всъщност той се е вече наситил и е доволен.
Таруф е система от неписани правила и може да бъде объркваща и за туристите. Популярен анекдот разказва за турист от Бразилия, който бил чул колко щедри и гостоприемни са иранците. Той спрял на една бензиностанция, напълнил бензиновия резервоар на мотоциклета си, и когато попитал колко дължи, отговорът бил “Не е голяма работа, моля те, бъдете мой гост”. Никога не е чувал за Тараф, бразилецът благодарил много за безплатния бензин и заминал надалеч със своя мотоциклет, вероятно оставяйки служителя на бензиностанцията изключително объркан.
В света на Таруф , учтивостта е показателна за чест и възпитание. Когато хората отказват нещо, което искат да приемат не означава, че наистина не биха откликнали, а че желаят да демонстрират умението и владеeнето на Таруф.
Таруф е част от всяко социално взаимодействие – от купуването на хранителни стоки до договарянето на ядрена сделка, това високо ценено поведение диктува неизказаните обществени правила как хората трябва да се третират взаимно. Независимо че концепцията е като цяло положителна, показваща взаимно уважение, тя може да бъде манипулативна и да се използва некоректно в желанието на някого да се опита да се възползва от щедростта на другия. Подобно поведение се смята за изключително грозно в иранското общество, тъй като по-скоро маскира арогантност, отколкото да изразява смирението и доброжелателство в отношенията.
Kлючов елемент от социалното изкуство Таруф е стратегия, която специалистите по антропология описват като “по-ниския статут”
Всеки един от хората в ситуацията ще се стремят да повишат социалния статут на събеседника си и да пoнижат своя собствен”.
Едно от ключовите неща, които поставят Иран встрани от другите страни в Близкия изток, е уникалната персийска идентичност на страната, запазена в традициите, езика и множеството изключително богати форми на изкуството, включително литература. Руми, Фирдоуси, Хафез и Омар Хаям са поети, чиито стихове са били, а и все още са известни както на Изток, така и на Запад. Иранците се гордеят със своето наследство. Както казват самите “Персийската Нова Година е нашият най-важен празник, ние все още говорим персийски, ние сме персийци по кръв и душа и това не може да бъде променено”.
Таруф представлява любезната същност на иранския народ
В тази култура може да изглежда грубо и невъзпитано да се изразяваш директно и ясно.
Истината е, че Таруф не е предназначен да изглежда като Таруф. Колкото по-трудно е да се усети или да се забележи, толкова по-успешно е демонстрацията му. В никакъв случай използването на Таруф поведението не бива да е очевидно. Когато се съмнявате, тайната е винаги да обмисляте интереса и чувствата на другия и да поставите на първо място неговите/нейните нужди. Това е езикът на загрижеността за другия. Това е Таруф
