Да седиш със зареян поглед в безкрайния кристално син хоризонт, над платинено белия пясък и тропическо сините води, а местни дечица да се плискат във водата, необезпокоявани от следите на изгубеното време. Не, това не е утопия – това е Островът на Боровете в Нова Каледония. Една популярна мъдрост сред местното население, което се нарича канаки (австралийска дума за човек), гласи: „За какво да използваме времето за измерване, то никога няма да спре”. А спокойният им начин на живот, щастливите им лица и радостта им отразяват тяхното възприятие на безкрайността.
Нима това не е мечта за всеки търсещ смисъла на дните си човек, тръгнал по следите на мига?
Но защо ли някои от най-великолепните острови в света са били предвидени за каторги? Нима се е очаквало изолацията сред красотата на земята да смири душите на осъдените? Трудно е да си представим, че този райски остров на абсолютното спокойствие, един от най-красивите на Земята, някога е бил френска наказателна колония.
Днес чисти къщички от дърво и сламени покриви като гнезда се гушат сред високите борове, дали името на острова, а във въздуха се носи аромат на току-що изпечен френски хляб. Нова Каледония е независима отвъдморска територия на Франция. През 80-те години на 20 век местните хора успяват да се преборят за местно самоуправление и очакват следващ референдум, за да се освободят изцяло от властта на Франция.
И докато френският писател Марсел Пруст в първите години на миналия век върви по следите на изгубеното време и го измерва в шепите на миналото, разбирайки, че само миналото, „изгубеното” време е с някаква стойност, то канаките търсят само свободата си от френските окови, за да продължават да живеят необезпокоявани в своето райско безвремие.
Островът на Боровете, който е в южната провинция на архипелага Нова Каледония, има и друго име: „Най-близкия остров до рая”
Островът на Боровете е открит от капитан Джеймс Кук по време на второто му пътуване до Нова Зеландия. Той самия никога не е стъпвал на брега му, но въпреки това решава да го нарече Острова на Боровете, след като видял извисяващите се на него борови дървета, които са наоколо и на всички съседни острови.
За разлика от повечето подобни острови, островите в архипелага Нова Каледония не са следствие от вулканична дейност. Всъщност са откъснала се част от най-стария континент на земята – Гондвана. Когато Гондвана се е разделил, Нова Каледония заедно с Нова Зеландия са се „отчупили” от Австралия, а после и едни от други. Така Нова Каледония останала откъсната от целия свят, запазвайки почти непокътната растителността и животинския свят на древния континент. Оприличавана е често на Ноев ковчег.
Да стигнете до острова и Нова Каледония е малко приключение, тъй като това е почти най-отдалеченото място, до което можете да достигнете, тръгвайки от Европа
Може да се комбинира с престой в Нова Зеландия или през Австралия. Както можете да се досетите от името, островът е покрит с борови дървета. Разбира се, има също и палми, което му придава много уникален вид, особено в комбинация с белия пясък. Този пясък е толкова бял, а морето толкова кристално синьо, че е трудно човек да си представи по-красива гледка.
Има два начина да стигнете до този остров, да летите или да вземете ферибот. В Нова Каледония Тихоокеанският франк е местната валута и за съжаление пътуването до острова е много скъпо място за пътуване, но все пак невероятно красиво.
Природата в нейния девствен вид е всичко наоколо
Островът на боровете има население от около 2000 жители приблизително, което е малко количество в сравнение със столицата на страната с около 200 000 жители.
Островът е малък. Широк е 14 километра и дълъг 18 километра, заобиколен от красиви плажове, които със сигурност ще пожелаете никога да не напускате.
Природата в нейния девствен вид е всичко наоколо.
Терминът “плажове” не се използва на острова, а заради кристално сините цветове на водата ги наричат ”басейни”. Белите пясъци на бреговете правят идеален контраст с нюансите на синьото и зеленото на водата. Комбинация, която е чисто съвършенство.На всяко място, на което решите да плувате, със сигурност ще видите великолепните цветни риби в този океан. По-разнообразен морски живот има в множеството рифове, които могат да бъдат открити с кратко плаване с местните лодки – пироги.
Районът Куто изобилства от заливи с бял пясък и тюркоазени води, всеки един по-зрелищен от другия!
Самият залив Куто е нежна извивка с дължина повече от километър. И бинго! Тук водата не е студена, а като да вземеш топла баня.
Заливът Кануме е друго прелестно място.
Разположено срещу залива Куто. Той е предимно огромна коралообразна скала, наречена от местните жители “Свещената скала”. По закон не може да се изкачва, но ви е позволено да се гмуркате около него. Тук е мястото с удивителен морски живот.Оро Бей пък се намира на източния бряг на Острова на Боровете и е една от основните атракции тук. Мястото е толкова великолепно, че хората с право го наричат: “Мястото, където Бог си почива на седмия ден!”
