Тънките кули, здравите укрепления и скалните склонове на Мон Сен Мишел, издигащи се драматично от морето или извисяващи се над пясъците, очертани от отлива, са една от най-зашеметяващите гледки във Франция. Въпреки огромния брой туристи, както абатството, така и тесните алеи в низината му все още успяват да отведат посетителите назад към Средновековието.
Мон Сен Мишел е едно от емблематичните места във Франция
Заливът около Мон Сен Мишел е известен с това, че има най-високите европейски приливи. Разстоянието между ниските и високите води е само около шест часа. И обикновено разликата е в изключителните 15 метра. Независимо от времето на годината, водите прииждат толкова удивително светкавично, че често пъти ги сравняват с бърз, галопиращ кон.
Векове наред готическият Мон Сен Мишел е вдигал духа на посетителите.
Това островно абатство е едно от най-добрите поклоннически места на християнството през вековете. Островът с абатството плава като мираж на хоризонта, съвсем близо до норманския бряг на Франция. Повече от хиляда години, далечният му силует е посрещал с духовност поклонниците… и сега прави същото за туристите.
В продължение на векове посветените християни се стремят да направят своето велико поклонение веднъж в живота си. Ако не са можели да си позволят Рим, Йерусалим или Сантяго де Компостела, те са идвали тук.
Огромният залив на Мон Сен Мишел, който се превръща в кална пустиня при отлив, отдавна играе ключова роля тук. От 6-ти век тук идват монаси, търсещи уединение. Думата “отшелник” идва от древногръцката дума, която означава “човек на пустинята”. Най-близкото до пустинята в тази част на Европа е морето. Представете си “пустинята” в този залив, когато първият монах се е изкачил по скалата, за да се доближи до Бога.
От тази скала, като малка планина, образуваща остров, е издигнато абатството. Извисяващо се над пясъците, и дезориентиращата мъгла, и митичните приливи.
Поклонниците бързо и внимателно прекосяват морския бряг на острова, знаейки, че морето се е втурнало “със скоростта на галопиращ кон”. В края на 1800 г. е построен павиран път, свързващ острова с континенталната част. Резултатът е, че голяма част от залива започва постепенно да става част от континента. Но през 2005 г. започна проект, който да го превърне отново в остров. Така днес супер лъскавият, артистично проникващ мост позволява на водата да тече свободно около Мон Сен Мишел, запазвайки островния му характер.
Днес Мон Сен Мишел е част от Нормандия.
Град Мон Сен Мишел, който е с по-малко от 50 жители, посреща повече от 2,5 милиона туристи годишно (и постоянни турове на поклонници). Главната му улица е изпъстрена с магазини и хотели, водещи до абатството и винаги е наводнена с посетители и гротескно търговска.
Изисканите укрепления от 15-ти век на Мон Сен Мишел са били построени, за да защитят абатството срещу новото оръжие – оръдието. Поради упорития си успех срещу англичаните през всичките тези години, Мон Сен Мишел става символ на френската национална идентичност.
Векове наред поклонници и монаси са изкачвали каменните стъпала на абатството. Абатството на Мон Сен Мишел е свещено място от 708 г., когато местният епископ има видение, в което Архангел Михаил го убедил да построи храм тук. Това е огромен архитектурен и строителен проект, който се развива в продължение на много векове. Абатството е истинско чудо – средновековен небостъргач, построен върху скала, увенчана с позлатена статуя на Свети Архангел Михаил.
Разходката из абатството е еднопосочен път през приказните, но безплодни готически стаи.
Централната част на тази изключителна конструкция е нейната църква. Макар да е най-вече в романски стил (с кръгли арки и малки прозорци) от 11-ти век, частта зад олтара е построена по-късно. Тя е в готически стил с остри дъги и по-големи прозорци.
Монасите са я издигнали възможно най-близо до небето, на върха на островната скала.
Седейки на върха на цялата тази тежка конструкция, като нежно и деликатно цвете, е манастирът на абатството. Тук монасите от векове са отглеждали зеленчуци и лечебни растения. Тук са медитирали и чели Библията. Колкото по-усамотен е монахът, толкова по-близо е до Бога.
