Навсякъде в мюсюлманския свят, джамиите имат типична и относително стандартна архитектура, характеризираща се с няколко ключови елемента – минаре, купол, арки, разноцветни мозайки или украса от гипсова мазилка. Тези архитектурни елементи са донесени от арабите, когато мигрират и завладяват чуждите земи, чрез военни териториални завоевания, които са били ежедневие във всяка част на света през епохата на Средновековието. Съществуват обаче райони по света, в които разпространението на исляма е било по-плавно и постепенно. Религията в тези региони е изградила ролята си в местните общества, благодарение на влиянието на търговци и пътешественици. В тези случаи архитектурата на джамиите съответства повече на местните традиции, отколкото на арабското влияние. Храмовете в тези райони следват употребата на традиционните и налични строителни материали и отговарят на уменията на местното население.
Никъде другаде това различие не се проявява толкова ясно, отколкото в Западна Африка
Джамиите тук варират от прости заграждения с липсващ покрив, служещи за място, където общността може да се събере и да се моли до великолепни и внушителни сгради, които могат да бъдат видени само тук.
В районите Сахел и Суданската савана в Западна Африка е създаден уникален архитектурен стил, който оказва огромно влияние при строежа на местните джамии. Простиращи се на огромна територия в Северната и Западната част на континента, от Сенегал до Судан, но и в Гана и в Кот д’Ивоар, тези джамии се характеризират с обикновените си и прости строителни материали – тухли от кал, подсилени с големи дървени трупи и подпорни греди, които излизат от стените на джамиите, придавайки им вид на крепост. Тези дървени стволове, наречени торон, се използват като скеле, когато сградата се ремонтира. Нещо, което се налага всяка година. Те обаче служат и за декоративни цели.
Джамиите обикновено имат кула, плосък покрив и двор
Подът вътре е покрит с пясък, върху който се разпъват молитвените постелки. Естествената светлина, преминаваща през пробитите в тавана дупки е единствения източник на осветление в сградите. Освен масивните стълбове, поддържащи покрива и арките, интериорът е възможно най-семпъл и невпечатляващ с нищо. Целта е да не се отвлича вниманието на поклонника от моливите и “комуникацията” му с Бог.
Най-известната джамия, изградена в този, характерен за региона, архитектурен стил е Голямата джамия в град Джене, Мали. Според мнозина тя е най-голямото постижение на Судано-сахелския архитектурен стил, макар и с определено видимо ислямско влияние.
Въпреки че сегашната структура е изградена само преди малко повече от сто години – през 1907 г., оригиналната джамия датира от 13-ти век
В началото на 19-ти век оригиналната сграда се разпада и до края столетието джамията и земята под нея се използват за местно гробище. След като френските сили завладяват Джене по време на колонизацията, новата администрация решава да възстанови джамията, но не и без френско влияние, но до каква степен то съществува е въпрос на дълъг дебат.
Френският журналист Феликс Дюбоа, който посетил джамията скоро след нейното построяване, пише с известна доза презрение, че сградата изглежда като кръстоска между таралеж и църковен орган. За разлика от това, американският професор по история на изкуството Жан-Луи Буржоа твърди, че архитектурата е основно африканска, и че французите имат съвсем ограничено влияние, което е видимо единствено по отношение на вътрешните арки.
Независимо (или може би именно по тази причина) смелата и оригинална архитектура, Голямата джамия в град Джене се е превърнала в емблематична по отношение на архитектурния стил на джамиите в Западна Африка. Много джамии в по-малки градове и села из западната част от континента се опитват да я копират, макар и в по-малък мащаб. Всяка джамия обаче има свой собствен отличителен архитектурен стил и особености.
Джамията Ларабанга в селото Ларабанга, Гана, е друг пример за Судано-сахелския архитектурен стил. Храмът и селото са придобили названието “Мека на Западна Африка”, като Ларабанга е най-старата джамия в страната и една от най-старите в Западна Африка. Джамията е построена от кал и тръстика и има две високи кули с пирамидална форма.
