Екзотични земи и народи, културни ценности и редки видове животни – всичките те са падали жертви на Великите географски открития. Усвояването на нови земи от европейците имало доста странични ефекти. Освен туземците, които колонизаторите избивали физически и морално, те унищожавали цели народи, религии, традиции, културни паметници и цивилизационни постижения. Стъпването им на непознати острови довело до изчезването на животни и растения. Какви са най-големите грешки на завоевателите?
-
Изтребването на хората
Смята се, че по време на създаването на северноамериканската колония броят на индийците намалял от 15 милиона на 237 хиляди души в течение на вековете от 1500 до 1900 г. Само за едно десетилетие от началото на колонизацията на Пуерто Рико от испанците, населението на острова се съкратило от 60 000 души през 1505 година до 14 400 в 1515 г. След още петнадесет години на острова останали едва 1500 коренни жители. Същото се случило и с Ямайка – ако преди идването на испанците там живеели десетки хиляди хора, то до 1655 година на острова не останал жив нито един местен човек.
Типичното отношение на колонизаторите към аборигените било описано в дневниците на откривателя на Америка – Христофор Колумб. След първия си досег с жителите на Бахамските острови през 1492 година, той написал: „Тези хора нямаха нужда от нищо. Грижеха се за своите растения, бяха изкусни рибари, кануисти и плувци. Строяха привлекателни жилища и поддържаха чистота. Чрез дървото изразяваха себе си и своята естетика. Имаха достатъчно свободно време, за да се занимават с игри, танци и музика. Живееха в мир и приятелство… Тези хора ходят така, както майка ги е родила, но са добродушни… можем да ги направим свободни и да ги посветим в нашата свята вяра. От тях ще се получат добри и изкусни слуги.“ След това добавил: „Петдесет войници са достатъчни, за да бъдат покорени всички и да бъдат заставени да правят всичко онова, което ние поискаме и да ни дадат всичко, което пожелаем.“
В следващите години Колумб довел в Америка 1500 испанци, а заедно с тях и специално подготвени отряди, обучени за нападение над хора. С телата на убитите индианци, които падали жертва на боевете срещу колонизаторите, били хранени кучетата.
Европейците отстрелвали жителите на Огнената земя като диви животни, което довело до погубване на коренния народ. Обичаят на индианците да палят огън по бреговете спасило много европейски кораби от корабокрушение, което допринесло за появата на наименованието на тези земи.
На границата на Перу, Бразилия и Колумбия все още живеят последните представители на местните племена, но от 200 години насам между тях все още тлее война. Напливът на златотърсачи и бракониери довежда до непрекъснати стълкновения – по индианците се стреля, а те от своя страна, защитавайки територията си, също отговарят с огън.
-
Унищожаването на животните
През VII-XIII век на корабите на колонизаторите, идващи на остров, имало домашни животни – кози, овце, скотове. Завладените територии били използвани за развъждането на тези животни. Но именно това станало причината за мащабни катастрофи в Австралия, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея и на други големи острови, където стъпили европейците. Козите пасели и унищовали големи територии, котките изтребвали нелетящите птици, проблеми създавали кучетата, зайците и други животни от бита на европейците. Заради нашествието на домашните животни на колонизаторите, на Галапагоските острови изчезнали абингдонските слонови костенурки и игуани. На Малките Антилски острови били унищожени гигантските оризови плъхове, птицата додо, измрели маврицийските гъска и папагал с перчем.
В Тасмания преселниците изтребили торбестия вълк, смятайки, че той заплашва стадата им. През 2013 година австралийските учени успяха да пресъздадат изчезналия вид тасманийски вълк, с което доказаха, че слаборазвитата му челюст не е позволявала да ловува толкова големи плячки.
-
Изсичане на горите
Аборигените никога не изсичали горите. Това е така, защото според анимистичните вярвания, гората е живо същество, което е обитавано от духовете на предците. Тази представа съществувала сред много народи: при индианците на Амазонка, при коренното население на Папуа Нова Гвинея. Новодошлите европейци и мюсюлмани унижожавали горите с лека ръка и това довело до глобални екологични катастрофи, чиито последици наблюдаваме днес.
Остров Борнео бил лишен от 70-80% от своите гори, които били дом на тигри, слонове, орангутани и други животни. Териториите днес са се превърнали в плантации за палмово масло.
-
Унищожаване на ценности, паметници и религии
С чувство за превъзходство европейската цивилизация винаги е насаждала християнството в своите колонии. Масово била налагана забрана за почитане на езически богове и използване на основни вещи от местните традиции. Унищожавали се книги, изображения, писменост, храмове, крепости и цели градове.
Конкистадорите унищожили облицовани със злато храмове по време на заграбванията. Доста златни предмети били скрити, а по-късно намерени в ритуални гробове или по чиста случайност на дъното на езеро. Испанците извършвали нещо много просто със златните творения на местното изкуство – претапяли всичко и го изпращали в Европа под формата на златни кюлчета. Така било изнесено златото на инките.
През 1562 година испанският инквизитор Диего де Ланда Калдерон изгорил десетки ръкописи на маите, слагайки край на голяма част на тяхната литература. Само три книги оцелели и били изпратени за развлекателни цели в Европа. Но при самите индианци не останали ръкописи, където се съдържала цялата същност за културата, легендите, митове, традициите и историята на маите.
В Патагония се съхранил прочутият храм на индианците – пещера със стени, на които много поколения млади момчета и момичета по традиция оставяли отпечатъците на дланите си. И въпреки че храмът съществува, патагонските народи са изчезнали по време на завладяването на Америка.
В Океания изчезнала традицията за татуиране на телата, след като европейците наложили забрана да се рисуват религиозни образи по тялото.
-
Деморализация на населението
Хората били лишени от своите традиции, вярвания, морални и културни ценности и били принудени да следват чуждите, често напълно непонятни за тях. В ранните години на колониализма от коренните народи се изисквало да се подчиняват и слугуват, а всеки, който се възроптавал, изгубвал своя живот. В средата на XIX век европейските мисионери вече диктували начина на живот на местните жители. Писателите Робърт Стивънсън и Джек Лондон отбелязали високия процент самоубийства между кореняците, живеещи на завладените земи.
- Епидемии и болести
Контактите с европейците непрекъснато предизвиквали епидемии сред коренното население. Причината била, че те не притежавали имунитет срещу болести като грип и малария. Подобен пример бил Хавайските острови, където дълго време след появата на английските колонизатори били разпространени венерически болести, най-страшната, от които сифилис.
