Palatka.bg

Марянският манастир: Един пристан на вярата, сгушен в Еленския балкан

Легендата за Марянския манастир разказва, че той бил построен по желание на княгиня Кера-Тамара.

 

Само на 8 км от град Елена, в сърцето на Еленския балкан, се намира Марянският манастир. Той е построен в селцето Марян.

Няма точни сведения за най-ранната история на манастира, но за сметка на това битуват легенди и предания за неговото създаване.

Една от легендите разказва, че светата обител била изградена върху основите на много стар храм. В олтара майсторите открили мраморен саркофаг.

В него бил положен мъж. Той държал евангелие в ръцете си и до главата му била поставена корона. Заради наличието на двата символа на светската и духовната власт, местните хора решили, че това били тленните останки на покръстителя на българите цар Борис I. Те обаче се страхували от турската власт по онова време и решили да заровят саркофага обратно, както и открития баптистериум – мястото, където се извършвали кръщавките.

До наши дни в манастира са се запазили малко артефакти, подкрепящи легенда – т.нар. Теодосиеви колони, които всъщност са два капитела, останали в манастира, и още четири подобни, които се съхраняват в Националния исторически музей.

Сред местните се е съхранило още едно интересно предание за историята на манастира, свързано с неземно красивата княгиня Кера-Тамара (Мара). Тя била сестра на цар Иван Шишман.

Кера-Тамара била родена през 40-те години на 14 в. и била дъщеря на цар Иван Александър и първата му жена влахиня Теодора. Според някои историци Кера-Тамара била омъжена за велбъждкия деспот Константин Драгаш.

Историята на манастира е свързана с тази на княгиня Кера-Тамара
Историята на манастира е свързана с тази на княгиня Кера-Тамара
Историята обаче я свързва с Марянския манастир, когато през 1371 г. султан Мурад I я поискал за жена.

Преданието разказва, че Кера-Тамара останала няколко дни в манастира по пътя си към Бурса и към своя нов съпруг. Тя не искала да се отказва от християнската си вяра и желаела да остане в манастира, но тъй като това нямало как да се случи, решила да остави поне своите накити в храма.

Княгинята се върнала по тези места след смъртта на Мурад. Някои източници твърдят, че именно Кера-Тамара е дала пари за построяването на манастира, а местните хора са убедени, че селото и храма са кръстени именно на красивата княгиня.

Днешната черква е била построена през 1835 г. заедно с килийно училище.

През 1868 г. избухнал пожар в манастира, при който били изпепелени всички икони. Сякаш по чудо бедствието пощадило само една – тази на Св. Богородица.

Манастирът е възстановен през 1870 г., като от тогава е в днешния си вид.

Днес Марянският манастир е постоянно действащ манастир, а негова игуменка е майка Анастасия, която може да ви разказва сладкодумно за историята му с часове.

Манастирът сега представлява комплекс от черква, жилищна сграда, камбанария и просторен двор обграден с каменен зид. Майстори строители на църквата са Кочо от Дебър и майстор Михо от Колиби Майтаняци.