Около София има толкова много китни и красиви места, които носят отражението както на нашия бит и култура, така и на величествената, понякога дори плашещо красива природа. Батулийският манастир се намира над село Батулия и Батулийската река, на 38 км от София и на 4 км от село Реброво. Той е част от Софийската Мала Света гора.
Не е случайно, че Вазов се е вдъхновявал по склоновете на Искърското дефиле. Ами, красиво е! А носи и една лека студенина, която заедно с нащърбените и остри скали напомня, че този народ, който сега крачи по козите пътечки, е страдал доста и доста уроци е научил.
Когато се разхождаш по батулийския склон в дълбините на Стара планина и те лъхне ароматът на мащерка и риган, а в недрата му бъбриво ромони реката (все още доста чиста за близостта си до цивилизацията), ти става едно мило, носталгично дори по изгубената връзка с природата.
Цял живот гледам манастира от отсрещния склон, докато един ден с Влади не тръгнахме към него
Село Батулия е малко селце с немалка вилна зона. Местността над селото е обособена за странната порода хора „вилни летовници”. Цялото си детство съм прекарала там на склона почти на билото и това са били едни много щастливи и безгрижни лета. По цял ден съзерцаваш насекомите, цветята, котката, родила малките си в бараката отзад, играеш федербал и табла на полянката, а сутрин те будят петлите и камбаните на манастира. Да, манастира. Все го гледахме със сестра ми от отсрещния склон, слушахме го, когато имаше празник, а хора от близо и далеч се стичаха към него. Бяхме чували само, че попът е много гостоприемен и в манастирската част е направил нещо, което нарича „страноприемницата” – стаи за гости. От манастира вечер се чуваше глъч, явно там хората бяха доволни и щастливи.
Едно лято с моя добър приятел Влади решихме да се разходим до манастира. Първо слязохме от южния склон, после поехме нагоре към източния.
Батулийският манастир – ето как се стига
За да стигнете до манастир „Свети Никола”, трябва да достигнете центъра на село Батулия и паметника, издигнат в чест на антифашистката борба. Селото се намира на 38 км от София, пътят е виещият се път през Искърското дефиле, посока Своге. Можете да се качите и на влака до Реброво, а има и маршрутки до разклона за Батулия.
Когато стигнете моста над Батулийската река, непосредствено след него вдясно е разклонът за село Батулия, при Реброво. Тръгвате по шосето, което минава над реката и на 4 км от разклона влизате в селото. Същинското село е една улица, но планините нагоре са нашарени с вили. Манастирът се намира над приток на река Батулийска. Тръгвате нагоре, може и с кола или пеш покрай паметника, както предпочитате, и по стръмен черен път вървите, докато стигнете края му – там е манастирът.
Така и ние с Влади стигнахме манастира, но какво ни посрещна…
Носим се едва ли не по въздуха и скалите с отпускарска безгрижност и изведнъж насреща ни се ширва зелена поляна и точно срещу пътя една скала – олтар. Изневиделица обаче от поляната се стрелват към нас ято гъски, пуйки, кокошки и Бог знае още какви непрелетни птици. И всичките врещят на своя език.
„-Бягай, Влади!” – изкрещявам аз, убедена, че тези гъски хапят. А Влади се набира в спринт след мен, двамата се набираме надолу по пътя, бягаме презглава. Къде сме отишли? Изведнъж той спира. „Бягай, бягай, ще те изкълват!” – продължавам аз, но виждам, че той вече не е уплашен, а пилетата не го хапят. Влади беше проумял – птиците са свикнали хората да ги хранят. Това наистина прави впечатление: идилия – „свободни” животни, китна природа, духовна обител, която е отворена за посетители, а някъде в недрата тихо се дочува песента на реката.
Та значи: като стигнете края на пътя, ще видите паметна плоча на стената на странноприемницата към манастирската обител, която дава сведение, че манастирът е построен през 1913 г., при управлението на Екзарх Йосиф и софийския митрополит Партений.
Отецът, за който се носят легенди из целия Балкан, се нарича Стефан и действително е отдал живота си на това място и мисията си да буди хората.
Какво включва манастирският комплекс „Свети Никола Чудотворец”
Манастирският комплекс се намира в близост до огромната поляна, на която има голямо дърво и дълга дървена маса с пейки. Съставен е от църква, „страноприемница” – две жилищни сгради, в които може да отседнете (дават се като хотелска част), каменна чешма и камбанария.Църквата е еднокорабна и едноапсидна, без купол. Дворът на църквата стига до внушителна отвесна скала. С нея завършва старопланинският хълм, на който е построен манастирът. На върха на скалата има голям метален оброчен кръст.
Църквата е малка и уютна. Няма стенописи, но има икони по стените. Всички постройки са много добре поддържани и носят много положително настроение.
Когато ние излетяхме от пътя с Влади, попаднахме в друг свят – там се събираха любимата ми дива природа и вярата в Бог, а „свободните” животинки, наравно с хората, за миг ме пренесоха в усещането, че съм на гости на Бог.
Беше лято, след разходката до манастира поплувахме с Влади в едно вирче на реката. По поречието на Батулийската река има много обособени вирчета, в които плуват и хора, и рибки Слънчевки, и кучета понякога.