Palatka.bg

Хатуша – забравената велика столица на Хетското царство

Една от по-малко посещаваните, но исторически значими забележителности в Турция са руините на велик древен град, известен като Хатуша , разположен в близост до модерния Боязкале, по бреговете на река Къзълърмак (на хетски: Марашантия, в античността известна като Халиш), в централната част на Анадола. Градът някога е бил столица на хетската империя – могъща суперсила от късната бронзова епоха, чието царство се е простирало из района на Анадола и северна Сирия, от Егейско на запад до река Ефрат на изток.

Хетското царство се споменава няколко пъти в Библията като една от най-мощните империи от древността

Жители в тази древна древна държава били съвременници за древните египтяни и не им отстъпвали по нито един параграф. В битката при Кадеш хетейците воювали срещу могъщата египетска империя, като почти убиват фараона Рамзес Велики и го принуждават да се оттегли обратно в Египет. Години по-късно египтяните и хетите подписали мирен договор, който се смята за най-стария подобен документ в света, а самият Рамзес се оженил за хетска принцеса, за да бъде допълнително официализирана сделката.

Хетите са играели основна роля в древната история, много по-голяма, отколкото им е отсъдена в съвременните исторически книги. Хетите са създали някои най-леките и бързи колесници в света, и въпреки че принадлежат към бронзовата епоха, вече съумявали да създават и използват железни инструменти.

Колкото и невероятно да звучи, до началото на 20-ти век хетите са били смятани само за легенда или исторически слух, тъй като не са били открити доказателства за съществуването на империята. Всичко се променя с откриването и изследването на древния град Хатуша, заедно с откриването на десетки хиляди глинени плочки, документиращи много от дипломатическите дейности на хетите, най-важната от които е мирното споразумение, подписано след битката при Кадеш между хетите и Египтяните през 13 век пр. Хр.

Хатуша се намира в южния край на равнината Будакьозю, на склон, който се издига на около 300 метра над долината

Той бил заобиколен от богати селскостопански полета, хълмисти пасища и гори, които осигурявали достатъчно дърво за изграждане и поддържане на голям град. Мястото първоначално е било обитавано от местните хети преди да бъде обявено за столица на Хетското царство около 2000 г. пр. Хр.

Столицата е разрушена, заедно със самата хетска държава, през 12 век пр. Хр. Разкопките показват, че градът е бил изгорен до земята, но изглежда, че това унищожение е станало, след като много от жителите на Хатуша вече били изоставили града, пренасяйки ценните предмети, както и важните официални документи на града. Мястото, разкрито от археолозите, е приличало повече на призрачен град през последните дни на своето съществуване.

Във върховия период на своето развитие градът обхваща 1,8 кв. Км и се състои от вътрешна и външна част, заобиколени от масивна и все още видима стена, външната част от която се е виела цели 8 километра около целия град. Вътрешният град е зает от цитадела с големи административни сгради и храмове. Кралската резиденция, или акропол, е построена на висок хребет.

На юг се е намирал външен град с площ около 1 кв. Км, с изискани портали, украсени с релефи, показващи воини, лъвове и сфинксове

Тук са били разположени четири храма, всека от които е разположен около вътрешен двор, заедно със светски сгради и жилищни структури. Извън стените са гробища, повечето от които са последен дом на кремирани хора. Смята се, че между 40 000 и 50 000 души са живели в града в най-процъфтяващия период на града.

Ернест Шантър започва маломащабни пробни разкопки край селото, тогава наречено Боязкьой, в периода 1893-94 г. След 1906 г. Немското ориенталско дружество разкопава Хатуша (с две прекъсвания по време на двете световни войни и Голямата депресия: 1913-31 г. и 1940-51 г.). Археологическите дейности все още се извършват от Немския археологически институт (Deutsches Archäologische Institut). Хуго Винклер и Теодор Макриди Бей правят първитев разкопки през 1906, 1907 и 1911 – 13 г., по-късно възстановени от Карл Бител през 1931 г. и продължени от Петер Нефе.

Едно от най-важните открития е кралският писмен архив от глинени плочки с клинописно писмо, които представляват официална кореспонденция и контати, морален кодекс, процедури за култови церемонии, предсказания на оракули и литература на древния Близък изток. Една много важна плочка, съхранявана в Истанбулския археологически музей, показва мирните преговори след битката при Кадеш между хетите и египтяните под командването на Рамзес II, 1259 или 1258 г. пр.н.е. Нейно копие е съхранявано в сградата на ООН в Ню Йорк като първия мирен договор в историята на човечеството.