Palatka.bg

Великденския остров – мистериозното съкровище на Чили, превърнало се в „Чудо на света“

На 5 април 1722 г. холандският пътешественик и изследовател Якоб Рогевен открива непознат до момента остров в Тихия океан.Денят на откритието, освен 5 април е и големият християнски празник Великден, което вдъхновява Рогевен да кръсти острова Paasch-Eyland, т.е. Великденския остров. Този ден ще даде началото на мистерия, която няма да бъде разкрита в следващите 3 века, а корените й ще датират преди повече от хилядолетие. Цивилизация, изолирана на 4000 километра в океана за първи път се среща с външни посетители. Западните пътешественици са изумени от магията на Великденския остров и неговите съкровища. Вместо очакваната липса на развита цивилизация, Якоб Рогевен и екипажът му откриват стотици огромни каменни статуи, които са с изключително прецизна изработка и качество. Местните жители също са далеч от примитивни, което подбужда много въпроси, на които модерната наука се бори да даде отговор. Откъде са дошли островитяните, които живеят тук? Те ли са построили тези впечатляващи статуи и каква е била тяхната цел?

Нишката към първите жители на Великденския остров е безвъзвратно изгубена

Местните жители, които са живяли на острова преди пристигането на европейците, не успяват да издържат на болестите, външния натиск, заробването и природните бедствия. Тяхното население спада от 12000 до 111 човека рамките на няколко века. През 1888 г. Великденския остров е анексиран от Чили и до днес е територия на Южно-американската държава. Към 2017 огромният процент от местните жители са с чилийски корени, което прави разбулването на мистерията още по-трудно. Независимо че отделни легенди и разкази са запазени, невъзможността да се говори с местни жители, чиято семейна линия е ограничена в рамките на острова, подлага под огромно съмнение достоверността на тези истории.

Откъде са доплавали?

Генетичната наука е разрешила първия голям въпрос: откъде са плавали? През 50-те години на миналия век световноизвестният изследовател Тур Хейердал демонстрира, че е възможно да се прекоси океана от Южна Америка до Великденския остров. Ако се приеме тази теза, то тя поражда допълнителни въпроси защо първите заселници на острова биха предприели подобно опасно и рисковано пътуване. Чрез ДНК тестове на открити в почвата скелети на местни жители, е разкрито, че генетичният код на починалите не съвпада с този на живеещите в Южна Америка, а всъщност е полинезеийски. Това опровергава теорията на Хейердал и доказва, че първите жители на Великденския остров са дошли не от запад, а от изток, в частност от Полинезия.

Въглеродното датиране на артефакти от Великденския остров показва, че първите полинезийци са пристигнали около 700 г сл. Хр. В следващите хиляда години те живеят изолирано и  необезпокоявано на миниатюрния си остров с размери 163,6 км². Местното население се е изхранвало от земеделие и отглеждане на селскостопански животни. Неразкрита обаче, остава мистерията на стотиците спиращи дъха величествени статуи на острова. Те се наричат моаи и са сред най-известните монументи в световната история.

Интригуващите статуи моаи са живата тайна на Великденския остров

Тези огромни човешки статуи са възбуждали любопитството на всеки, който ги е виждал от 1722 г. насам. Статуите са монолитни човешки фигури, издялани от камък. Повечето датират от периода между 1250 г. и 1500 г. Как е било възможно за едно общество, което живее в Каменната ера да измайстори подобни перфектни фигури? Още по-любопитен и чудат е въпросът как са били придвижвани от средата на острова и как са били поставени в положението, в което ги виждаме днес. И защо?

На острова има близо 900 моаи, които са в различен етап на изработка. Съществуват множество теории как статуите са били изработени и транспортирани до брега. Според някои учени моаи-те са били влачени, а според други мнения са били търкаляни върху дървени трупи. Някои от статуите тежат повече от 80 тона, което е 2 пъти повече от теглото на най-тежките камъни от Стоунхендж. Монументите са транспортирани повече от 16 километра.

Много археолози вярват, че смисълът зад статуите е да контролират хората. Тази идея е част от полинезийската традиция на поклонение на предците. Мащабът на поклонениетo не може да бъде сравняван с подобни култове в други култури. Всеки тотем е различен и увековечава определен водач в миг, в който е на половината път между живите и боговете. Застанали с гръб към морето те биха могли да вдъхновят и да защитават местните жители на острова.

Време на насилие и упадък

Защитата на тотемите се пропуква около 1600-та година. Легендите разказват за времена на трудности, терор и канибализъм. Епоха, в която статуите са съборени. Археологическите разкопки от този период доказват наличието на множество копия, стрели и убити хора. Изследванията на скелетите потвърждават теорията за времена на насилие, а археолозите описват периода като война на местните жители сами със себе си.

Гражданската война съвпада и с период на промяна на диетата на островитяните. Изглежда, че реколтата е била недостатъчна, а поради неизвестни обстоятелства рязко са намалели и популациите на домашни и диви животни. Липсата на достатъчно ресурси при вече увеличило се население е достатъчен повод за кървав конфликт в едно традиционно общество.

Урок от миналото за опасностите днес

Изследванията на Джон Фленли показват, че Великденският остров някога е бил покрит с палми. Изненадващо, когато холандските пътешественици пристигат, те откриват и описват остров, който е изцяло лишен от дървета. Мнозина изследователи и археолози доказват, че периодът на масово изсичане на горите съвпада с този на гражданската война. Местните жители са използвали дърветата за направата на канута. При липса на достатъчно дървен материал, възможностите за направа на лодки са били крайно ограничени, което води и до ограничения във възможностите за риболов и изхранване на населението. Изглежда сякаш местните са използвали целия наличен природен потенциал на острова без особено пресмятане за нуждата от такъв и за в бъдеще.

Направата на статуите също несъмнено е изисквала огромни жертви по отношение на дърветата на острова. С времето монументите ставали все по-големи и сложни, което водело до по-мащабно и бързо изсичане на дърветата. Учените смятат, че Великденският остров е типичен пример за тотално обезлесяване, предизвикано от маниакалност. Култът на обитателите на острова към техните предци им струвал изключително скъпо. Липсата на дървета предизвикала активна ерозия на почвата, което намалило още повече реколтата. Недостатъчният дървен материал ограничавал и възможността за бягство, поради липсата на канута. При подобен сценарий на самоосъществено природно бедствие единственият изход бил война, която да ограничи размерите на населението и единствено най-силните да оцелеят.

Как се е стигнало до възстановяването?

По-горе описахме драматичен и апокалиптичен сценарий за обществото на Великденския остров. Как обаче местните жители успяват да възстановят своята култура и население. Все пак, когато холандските изследователи пристигат те описват относително здраво и развито общество.

Ключът към възстановяването се крие в място, наречено Оронго, скала между вулкан и малки островчета близо до Великденския остров. Там, гравюри в камъните, датиращи непосредствено след катастрофата показват рисунки на птица.

Историческите сведения описват съревнование между племена – предизвикателство, чиято цел е била да даде шанс на племената да оцелеят. Задачата била да се плува на километър и половина в морето и да се изкачи скала, от която изпратеният е трябвало да се върне с птиче яйце. Което племе спечели, има право първо да се възползва от намаляващите ресурси на острова.

Краят на цивилизацията на Великденския остров

Независимо че местните се справили с много природни и социални предизвикателства, истинската опасност и бъдеще причини за тяхното изчезване, се оказала отвъд океана. След 1722 г. посещенията на острова от европейци и изследователи станали относително популярни. Естествено, идвайки те не носели само нови дрехи и стоки, но и своите болести. Своя сифилис. Смъртоносна болест, която до момента не е съществувала на Великденския остров.

Островът, до който е трябвало да плуват избраните и да донесат птиче яйце, с което да осигурят на племето си шанса да оцелее.

Най-тежкият удар за местното население идва през 1862 г., когато търговци на роби от Перу пристигат на острова и взимат със себе си 1500 човека. Това е около 1/3 от населението към онзи момент и вероятно над половината от мъжете. Изпратени в Южна Америка те не могли да се адаптират и справят с новата среда и в рамките на 1 година 1485 от тях починали. Връщайки се на Великденския остров, те се завръщат и болни от едра шарка. Поради липсата на естествена имунна защита болестта бързо се разпространява и през 1877 г. се превръща в епидемия, която оставя едва 111 живи.

Местните жители не са имали никакъв шанс срещу модерните оръжия и мощните, нови за тях, болести. Независимо от многото теории, идеи, изследвания и хипотези, все още Великденския остров крие тайни и мистерии, които са потънали в мъгла и вероятно, някои от тях, ще останат завинаги неразкрити.