Palatka.bg

Харбин – руският град в сърцето на Китай

Столицата на провинция Хейлунцзян в Китай град Харбин се намира далеч от границата с Русия. Но въпреки това, градът е надълбоко пропит с руски дух,  в старата му част руските мотиви се срещат зад всеки ъгъл. Тази удивителна особеност е свързана с нелеката история на града, чиито основи са положени от руските строители.

Съвременният Харбин е магаполис с население, надхвърлящо 12 милиона души. Трудно е да се повярва, че до средата на XIX век на това място нямало и помен от града. По онова време по бреговете на река Сунгари се срещали само няколко  рехаво населени селца. В наши дни в Храбин да се натъкнеш на руснак е голяма рядкост, но в началото на XX век руснаците станали голяма част от жителите на града. Неговите основоположници били строителите на Китайската Източна железопътна линия, която представлявала мащабен проект на финансовият министър на Руската империя – граф Сергей Виттe (1849-1915).

Харбин трябвало да се превърне в голям възлов център за пътя към Иркутск и Владивосток – големите градове в Сибир

След като железопътният път бил изграден, населените места започнали да се разрастват и развиват стремително, превръщайки се в голям и модерен град. До 1917 година в Харбин живеели около 100 хиляди души, 40 хиляди от които били руснаци.

Градът се строял под ръководството на граф Виттe, който си бил поставил за цел да покаже, колкото можело по-ярко присъствието на руската култура в региона. В резултат на това центърът на Харбин бил застроен със сгради с облика на типичните руски здания.

Междувременно в началото на XX век в Русия процъфтявал антисемитизмът, което принудило доста евреи да се насочат зад граница и много от тях се озовали в Харбин, започвайки нов, безопасен и щастлив живот. Около 1917 година броят на еврейските преселници в Харбин бил не повече от  5 хиляди души, докато през 1920 достигнал до 20 хиляди. Днес хората, изповядващи юдаизъм в китайския мегаполис са много малко, но за еврейското население напомнят две стари синагоги и голямо еврейско гробище.

Въпреки че много евреи се отправили на запад, имало и такива, които поискали да заживеят в Харбин. След революцията, разтърсила Русия през 1917 година, руското население на града се увеличило от 40 до 120 хиляди души. Китайските власти се отнесли лоялно към онези, дошли да потърсят убежище и имигрантите не били преследвани заради липсата на китайско гражданство. Така най-голямата руска диаспора в Азия по онова време процъфтяла. В Харбин били открити руски училища, магазини и ресторанти, издавали се вестници на руски език и действали православни храмове.

В 30-те години, когато в Европа фашизмът надигал глава, много рускоезични жители на Харбин  сметнали, че предстояло спасение от болшевиките и шанс за завръщане в родината

Образувалата се в Харбин Руска фашистка партия, оглавена от Константин Родзаевский, влязла в съюз с императорска Япония, преминавайки на страната на нацистка Германия и фашистка Италия. Родзаевский започнал гонения срещу евреите и се противопоставял на влиянието на православната църка. Освен това искал и да бъде въведена нова икономическа система от корпоративен тип. Когато през 1931 година Манджурия била анексирана от Япония, преследването на евреите довело до намаляване на броя на еврейското население на Харбин от 13 на 5 хиляди души.

В следващите години контрол над Харбин успяла установи японската армия. На 24 километра от града се появил лагер на „Отряд 731“, в който били затваряни нелоялните на японската власт. Лагерът бил печално известен с наличието на лаборатории, в които се извършвали научни експерименти със замразявания на живи хора с цел да бъде установено как реагират бактериите на болестите като чума и холера. Според изследванията 30% от затворниците в „Отряд 731“ били от руски произход.

Залезът на руския Харбин

През 1935 година съветското правителство приело решение да продаде Китайската Източна железопътна линия на Япония. Това било и причината голяма част от рускоезичното население на Харбин да напусне града. Някои дори се върнали в Русия. Всички тези, които предприели подобна стъпка, били обвинени в шпионаж в полза на Япония и били застигнати от жестоки репресии до 1938 година.

Когато през 1954 година в града нахлули частите на Червената армия, положението на останалите там руснаци се влошило още повече

Започнали чистки и арести на участници в белогвардейското движение, техните семейства, както и на поддръжници на фашистката партия и местни жители, сътрудничели на японските власти.

Разбира се, съществували и такива, които не искали да се останат на китайска земя и предпочели да се завърнат в съветска Русия.  В резултат на тези събития руското население се съкратило до невероятни размери – при преброяването през 1964 година те били не повече от 450 души.

Въпреки че Харбин се развива и разраства, неговите жители се отнасят с грижа към миналото  на своя град. Архитектурните паметници, съхранили се от периода, когато той бил руски, се поддържат в отлично състояние,  а застрашените от разруха сгради, с помощта на активисти се описват в списък на значими исторически паметници. Едно от неизменните културни събития  е известният ежегоден леден фестивал, когато Харбин се превръща в своеобразен ледено царство.