Ако някога ви се отдаде възможността да покорите пустинните пътища на стария Див Запад в Америка, отбийте се в Калико. Това малко градче тихо пази призраците на времето, а шепотът на ветровете разказва за славното минало на призрачното място.
Калико се намира на 15 мили от град Барстоу в щата Калифорния и по-точно в сърцето на пустинята Мохаве. Градчето е един от най-добре съхранилите си градове-призраци в САЩ.
В Последното десетилетие на XIX век процъфтели златните години на Калико или ако трябва да сме точни – сребърните. Той станал център на добив за сребро, а в мините му кипяла неуморна работа.
В разцвета си Калико бил дом на повече от 3500 жители, като повече от 500 работели като миньори в рудниците. Среброто, открито в земните недра под Калико се оценявало на 20 милиона долара. В днешни пари тази сума надхвърля половин милиард долара.
В търсене на среброто
Историята на Калико започнала като място на незаконен миньорски лагер през XIX век. Това били времената на Златната треска и култовия стремеж за бързо забогатяване. Скоро се появили и новите жители на Калико в каньона Уолстрийт, който се напълнил с търсачи на приключения от различни места като Нидерландия, Великобритания и дори от Китай.
Основан през 1881 година като сребърно миньорско градче, Калико процъфтял само за 12 години. Градчето се откроявало с дивата си природа, насред която работели поне 20 салона, посрещащи странници и уморени миньори след дългия работен ден.
В Калико работели и пощенска станция, три хотела и три ресторанта, пет бакалии, бръснарница, училище, пансион, шерифство, адвокатски кантори и лекари. Главната улица била украсена с червени фенери, а чрез местния вестник, жителите се информирали за случващото се в САЩ и по света.
След всеки бум идва затишие
През 1890 година среброто изгубило значителна част от своята стойност заради откриването на по-големи мини. Прашната пустиня отново се превърнала в изоставена от хората земя.
В средата на 30-те години на миналия век в Калико останали да живеят само 4 души.
През 1951 година сякаш настъпило оживление в Калико. Уолтър Нот, чийто дядо някога забогатял от работата в мината, изкупил оцелелите във времето полуразрушени бараки и мини. През 1966 година той подарил на окръг Сан Бернардино възстановеното миньорско градче.
След като и Луси Лейнс, последната жителка на Калико, се споминала през 1967 година, градчето напълно опустяло и се превърнало в град-призрак.
През 2005 година Калико получил определението на град-призрак на сребърната треска на щата Калифорния.
Днес градчето е познато като туристическа дестинация, която привлича с носталгия любителите на ерата на Златната треска. Тук можете да се повозите с влакче през старата мина, да стреляте на стрелбището и да пренощувате в лагера в подножието на хълмовете на Калико.
Но най-интересното място на Калико може би е неговото гробище, където под притихналите пясъци на пустинята почиват изследователи, пътешественици, миньори и каубои – всички онези покорители на Дивия Запад и на голямата американска мечта.