Валенсия е сред най-известните испански, а и европейски градове и това съвсем не е случайно. Градът носи своя собствена специфична атмосфера, която трудно би могла да бъде открита другаде и превръща Средиземноморския град в столица на всичко испанско, запечатвайки духа на страната и предавайки го в един умален градски размер.
Валенсия е основан през далечната 138 година пр.н.е. като селище за войниците от редовната войска под консулството на Decimus Junius Brutus. Градът първоначално е кръстен Валентия и е построен върху старо, но вече несъществуващо иберийско селище. Впоследствие Валенсия е на практика разрушена и изоставена през 75 г. пр. Хр, като в следващите векове градът не успява да се възстанови и постоянно селище не е изградено. Първото пълно и истинско възобновяване се случва, когато Църквата поема контрола над Валенсия,а градът дори се превръща в отправна точка на вестготските армии, които воюват срещу Византия, която има амбиция да завладее част от полуострова.
Взаимното отслабване на двете християнски армии води до опасността градът да бъде завзет от маврите, които постепенно се превръщат в незаобиколим фактор в Средиземноморието. Те поставят Валенсия под своя контрол през 711 година и в следващите 5 века са господстваща сила в региона. Това мюсюлманско наследство на Валенсия може да бъде видяно и до днес в някои имена, архитектурното наследство, паметници и културните особености.
Градът е отвоюван окончателно от християнските сили чак през 1238 г, когато Арагонският крал Хайме I Арагонски влиза в града и Валенсия се превръща в част от новосъздаденото Кралство Валенсия.
В следващите векове градът лъкатуши между богатството и изобилието и политическите, икономическите и социалните кризи
Първите два века след завладяването на града от европейците, Валенсия понася тежко чумовите епидемии, които се развихрят в Европа, което отслабва града и го ограничава по отношение на прогреса.
Огромният скок в своето развитие, Валенсия прави след началото на периода на Великите географски открития. Като един от най-големите градове в Испанската империя, към Валенсия се стичат огромни количества злато, скъпоценни камъни и сребро, благодарение на които градът изгражда своята инфраструктура и се затвърждава като един от ключовите в целия район на Средиземно море.
През 70-те години на 19 век се появява културното движение “La Renaixença”, което има за цел да възстанови валенсийския език Валенсияно и местните традиции, които де покажат, че отличителната култура на региона, който вече има сериозно икономически и обществено самочувствие. Тази тенденция и желание са известно самоуправление се превръща в реалност след смъртта на Франсиско Франко. През 1978 г. новата испанска конституция е одобрена и областта се превръща в автономен регион в рамките на Испания, а валенсийският език и култура придобиват признание, като се изучават в училищата.
В последните 20-30 години градът претърпява истински икономически бум като са изградени десетки проекти с културно, обществено и транспортно значение
Валенсия се къпе в лъчите на слънцето през деня, мирише на паеля и портокали през нощта и “изгаря” изцяло веднъж годишно по време на световноизвестния фестивал “Ла Фалас” – най-важният празник на града – когато шумът от фойерверките и миризмата на барут изпълват въздуха за няколко безсънни нощи през месец март.
Валенсия, третият по големина град в Испания, понякога се възприема като “грозната сестра” на Мадрид и Барселона. Очевидно неточно сравнение, но поне това глупаво описание е спомогнало да бъдат отблъснати нахлуващите тълпи, които предпочитат да посетят столиците на Испания и Каталуния.
В действителност Валенсия е безспорно живописна, извитите улици на Стария град са магически, сгушили в себе си както римско, така и арабско влияние. В дворовете на сградите отстрани на уличките се забелязват старателно поддържани оранжеви градини, а откритите площади на града са изпълнение с кафенета, които често работят до 3 часа през нощта. Не можем да не отбележим и иеин от най-разпознаваемите символи на Валенсия – футуристичният бял град, проектиран от местния авангарден архитект Сантяго Калатрава.
Дори всичко това да не е достатъчно за вас, градът никога няма да ви разочарова с времето (Средната температура на Колега е 15 градус), а дългата върволица средиземноморски плажове правят Валенсия място, в което е особено лесно да се влюбиш.
