Широка и пуста, брулена от вятъра и безплодна, Патагония е архетипен пейзаж на въображението. Където пампите (обширната степ в Югоизточната част на Южна Америка) изчезват около Рио Негро и земята става неприятелска за хората. А ако карате по аржентинските и чилийските магистрали, ще видите предимно овце, щрауси и лами. Но това е естественият пейзаж, който води към Андите. Тук се прокрадват ледникови полета, за да образуват ледници на брега на езерото или на самотния остров Тиера Дел Фуего.
Патагония просвещава младия и любознателен Чарлз Дарвин и вдъхновява авиатора и писател Антоан дьо Сент-Екзюпери за книгата му „Нощен полет”. Екзюпери натоварва един от своите герои с мистично чувство за природата.
Мястото е диво, макар че за жалост през последните две десетилетия се появяват хотели в района, за да осигурят комфорт и лукс, както и заведения за хранене.
Намира се в южния край на Южна Америка и е огромно открито плато – около 643737.6 км. Три четвърти от нея са в Аржентина и много малка част в Чили. Името е дадено от Фернандо Магелан в началото на 16 век. Патагония е събрала в себе си едни от най-красивите и чудни пейзажи в целия свят, ето защо не е никак чудно, че се поддава на полети на фантазията.
Патагония е седмата по големина пустиня в света. Интересен факт представлява това, че ледниковите полета, са останки от последната ледникова епоха. Те започват от Андите като впечатляващи ледници.
Най-дивите, бурни ветрове в Южна Америка се разбиват в Източна Патагония, а западът има някои от най-красивите умерени дъждовни гори на планетата.
Върховете на „Торес дел Пайне“
Патагония е чудо на света. Върховете на „Торес дел Пайне“, южните китове на полуостров Валдес, глетчерът Перито Морено – са грандиозни.
Толкова много разнообразна природа, която изумява със своята причудливост. Класическият туризъм също има свое място тук. Той включва: 4×4 приключения, голф, риболов на сьомга, круиз, езда, каране на ски. За тези, които се нуждаят от почивка, отдалечените – и все по-луксозни – estancias са възможност да четат, да пият добри (патагонски) вина и да се хранят с най-доброто агнешко.
Но Патагония е като никъде другаде на Земята и се нуждае от търпение и желание да се движите бавно – това е геологичното време тук и прибързаните посетители ще пропуснат всичко, което има значение.
По кое време трябва да се посети Патагония
На юг от 40-ия паралел Южна Америка има умерен климат и истински зимен сезон.
Най-добрите месеци са от ноември до март (южното лято), когато средната дневна температура се движи около 20 градуса. В степните райони, в частта откъм Аржентина, обикновено вилнеят силни ветрове. От чилийската страна, валежите са повече в близост до Тихия океан.
Как се пътува до Патагония
Повечето хора пътуват до тук на организирана обиколка с туроператор – в малки групи или самоуправляващи се. Повече от 40 специализирани фирми в различни класове организират пътуванията до там.
Има все по-голям кръг от круизи, които се отбиват в патагонските пристанища.
Има значение от коя страна на Патагония се намирате – аржентинската или чилийската
Аржентинска Патагония е огромна, открита и доста празна.
Пейзажът е съставен от суха трева и степ, а градовете (много от летищата със стандартни самолети) се разпростират по крайбрежието и в подножието на Андите.
Дивият туризъм се развива от седемдесетте години, когато Патагония привлича хипита и планинари.
Някои от по-отдалечените градове са по-скоро екзистенциални филмови кадри, отколкото туристически центрове, но Ушуая, най-южният град и El Chaltén, официалният туристически център на Аржентина, разполагат с уютни барове и ресторанти, както и с хотели. Чилийска Патагония е, подобно на Чили, една стройна афера: където и да отидете, вие сте близо до океана, както и до Андите. За три седмици е възможно да видите цялата страна.
Що се отнася до Патагония – тя е едно от перфектните места за почивка в дивата природа. Тя е девствена и дива.
А факта, че ще се натъкнете на ледници и малки отдалечени села, пръснати из Патагония, я прави още по-интересна.
Ето едни от най-вълшебните места в Патагония:
Серро Тронадор
Глетчерът Серро Тронадор се намира в покрайнините на Барилоче, Аржентина, северната порта на Патагония. Това е един от малкото ледници, до които можете да спите и да наблюдавате изгрева на слънцето.
Разпопената вода от ледника през деня образува малки езера по цялата повърхност на скалите, които отразяват залезите и изгревите над върха на планината. Панорамната гледка е най-добрата в целия район по всяко време на деня.
Леденото езеро с най-синята вода Cerro Castillo
В Патагония има много ледници и езера, но това ледено езеро, с толкова синя вода е наистина много специално.
Черната скала, белият ледник и яркото синьо езеро се комбинират по уникален начин в сравнение с други известни пешеходни преходи в Патагония, които нямат толкова тъмни, скалисти планини.
Мраморните пещери
Тези мраморни пещери се намират над езерото Генерал Карера и изглеждат като кралството на ледената кралица.
Връх Серо Торе
Връх Серо Торе е връх в Патагония, разположен на границата между Аржентина и Чили. Целта е да достигнете Ел Шалтен. Тук ще срещнете повече туристи – но при обиколка на пътеките ще разберете защо. Планините са уникални, огромни и пълни с ледници. Освен това мястото е много по-достъпна част от Патагония.
Пътеката от града до Серо Торе е доста полегата и лесна за по-голямата част от похода, но е дълга –тя е 22 километра. Трите върха тук са любимо място за катерачите.
Национален парк Торес дел Пайне
Не можете да отидете в Патагония без да посетите короната, националния парк Торес дел Пайне в Чили. Той е национална гордост за Чили, а тези, които посещават парка, бързо разбират защо. Скалните образувания са отговорът на Чили на онези около Ел Шалтен със своите три кули над ледниковото езеро.
Патагония е невероятна част от света и ще бъде оценена от тези, които се наслаждават на пешеходния туризъм или тези, които просто искат да се разхождат малко в „открито море”. Тук има възможности за почти всеки.
