Palatka.bg

500-годишният дъб, който е най-романтичната пощенска кутия на света

Един 500-годишен дъб, намиращ се близо до град Ойтин, Германия свързва самотни хора вече над един век и според някои е отговорен за повече от 100 брака, разказва BBC Travel.

Журналистите от BBC предават една спираща дъха история. В Северна Германия, на 100 км. от Хамбург, се намира гората Додауер. Тази гора е станала дом на най-стария известен прототип на Tinder – стар дъб, в който вече 129 години стотици хора намират своята половинка.

В хладен ден пощальон, облечен в жълто, крачи в гората Додауер. Той се спира до едно достолепно дърво и чрез стълба се изкачва 3 метра нагоре, където поставя в 10-сантиметрова хралупа пурпурен плик. Писмото е изпратено от Денис – 55-годишна самотна дама от Бавария, която не се страхува да се смее и обича природата. Тя знае какво иска, няма нищо против да бъде сама, но се чуди дали има мъж, който да я изненада. Ако е така, тя се надява, че и той също търси любов в малката дупка на този дъб.

Дървото от тази история е дъбът познат като Der Bräutigamseiche (Дървото на младоженците). Това е място, в което вече над 100 години различни хора оставят лично или изпращат по пощата писма. Те се надяват, че писмата ще бъдат прочетени от мъжа или жената на живота им, които ще ги потърсят. Днес хора от целия свят изпращат своите любовни послания към дървото, което има официален адрес, а цената на доставката е с нормална тарифа.

Дървото на любовта

72-годишният Карл-Хайнц Мартенс е пощальонът, който от повече от 20 години насам носи писмата до дървото. „Има нещо толкова вълшебно и романтично. Да срещнеш човека, когото обичаш, чрез това дърво, е красиво съвпадение – съдба“, казва той. Мартенс и до днес държи албум с изрезки от вестници пълни с истории на хора, които са срещнали, благодарение на Дървото на младоженците.

Макар днес милиони хора по света да са чували за легендарния дъб, неговата история започва през 1890 г., когато то е било споделена тайна между двама млади влюбени. Става въпрос за местното момиче Мина, което се влюбва в мъж на име Вилхелм – производител на шоколад. Бащата на девойката обаче забранява на двамата млади да се виждат. Затова те започват тайно да обменят любовни писма, които оставят в хралупата на никому известния тогава дъб. Една година по-късно бащата на Мина най-сетне дава разрешение тя да се омъжи за Вилхелм и двамата се венчаят на 2 юни 1891 г. под клоните на дъба.

Тази история се разпространява много бързо в тогавашна Германия и дървото бързо става популярно за живеещи сами хора от цялата страна, които търсят своята любов. Дъбът започва да получава толкова много поща, че през 1927  г, германската поща „Дойче пост“ дава на дървото собствен пощенски код и пощальон, който се занимава единствено с доставки до хралупата му. Службата също така поставя стълба на дървото, чрез която се стига до дупката с големина на юмрукаю, така че всеки, който иска да отвори, прочете и отговори на писмата, може да го направи свободно.

Единственото правило, обяснява Мартенс, е, че ако някой отвори писмо, на което не иска да отговори – трябва да го върне обратно, за да го открие някой друг.

Днес до дървото биват пращани около 1000 писма годишно, повечето през лятото. То е и единственото в света, което има собствен пощенски адрес. Шест дни в седмица до него идва пощальон, който носи нови писма – в продължение на 91 години официални и около 40 неофициално. За дървото дори има легенда, че ако млада неомъжена мома обиколи дъба три пъти на пълнолуние, без да говори и да се смее, до една година тя ще намери мъжът на сърцето си.

Пощальонът пази много прекрасни истории за дървото.

Една от любимите му е споменът как през 1988 г. той доставя до дъба писмо от 19-годишно източногерманско момиче на име Клавдия, което търси любовта. Западногермански фермер, на име Фридрих Кристиансен, я открил и й писал. Едно писмо се превърнало в 40, а двамата се влюбили, макар никога да не се били виждали. По това време било невъзможно да се срещнат, но Фридрих и Клавдия продължили да си разменят писма почти две години през границата. Когато стената паднала двамата се видели за първи път и още през май 1990 г. се оженили.

Самият пощальон Мартенс открива любовта на живота си, благодарение на дървото и работата си. През 1989 г. той прочита пламенно писмо от жена на име Рената, което му прави особено голямо впечатление. Сякаш на шега решава да й отговори „Бих искал да се запозная с Вас. Вие сте мой тип. Към момента – и аз съм сам“. През 1994 г. те се женят под клоните на дървото и са заедно и до ден днешен.

Подобните истории са много, а според Мартенс никой не може да каже колко души са се намерили, благодарение на дъба, но според него са стотици. През 2017-та например двойка, която се открива благодарение на дъба, празнува своята 57-годишнина от сватбата.

Като всяка истинска история и тази обаче има своята трагична част. Преди няколко години откриват гъбична инфекция в дъба, което довело до унищожаване на много от неговите клони, за да се спре разпространението на смъртоносната за дървото болест. В същото време Мартенс получава тежката диагностика левкемия. Подобно на клоните на дървото, казва той, костите му вече не са толкова стабилни.

„Но все още мога да изкачвам стълбата“, казва гордо Мартенс.