Швейцария е известна с три неща: точност, шоколад и великото за всеки къмпингар – швейцарско ножче. Няма човек, който да не е чувал израза: „швейцарска точност” – идва от знаменитите швейцарски часовници, които са ненадминати по точност. А пък чистите красиви крави, пасящи си кротко по тучните зелени поляни, с красивите планински склонове на заден фон, няма как да не бъдат асоциирани с млечен шоколад. И то не какъв и да е, а с най-вкусния млечен шоколад, правен на цялата земя. Швейцария е красива, сладка и точна… също като мечтаната половинка. Във въздуха й се носи дъх на млечен шоколад.
Какво ли е националната ти кухня да е оглавена от аромата на разтапящ се по небцето вълшебен млечен шоколад?
Швейцарците, подобно на часовника, не са изобретили и шоколада, но те са направили такива гениални подобрения във формулата му, че са станали символ на този любим десерт. Това, че шоколадът е толкова сладък, гладък и топящ се, днес го дължим изцяло на подобрената му формула от швейцарците Даниел Питър и Рудолф Линд.
Всичко започнало през далечната 1697 г., след като кметът на Цюрих се завърнал от Брюксел с новини за шоколада. Шоколадовото производство обаче не започнало веднага в Швейцария, а чак след още 100 години.
През 1819 г. Франсоа Луис Кайлер, след като научил тайните на шоколадовото производство в Италия, открил първата швейцарска фабрика за шоколад в бивша мелница близо до Вьове.
По-късно, през 1875 г., след осем години експерименти, Даниел Питър започва да произвежда първия в миналото млечен шоколад.
И четири години по-късно Рудолф Линд от Берн произвежда първия шоколад, който се разтапя върху езика.
Тайната в рецептата на Питър, която променя историята на шоколада, е била в добавянето към какаото на кондензирано мляко. Той дълго време е размишлявал върху това, че Швейцария има много крави и много мляко – един широкодостъпен ресурс, който е бил идеален за нещо в масово производство. Така изобретява млечния шоколад. Правилото е какаовата маса да е над 25 процента, а млякото над 12.
Швейцарските пионери в производството на шоколад са няколко
Една шепа швейцарски шоколадови пионери поставят основите на световната слава, на която швейцарският шоколад се радва днес.
Рудолф Линд, Филип Сушард, Даниел Питър и Анри Нестле са всички имена, които дори несъзнателно асоциираме с шоколада.
Анри Нестле
Анри Нестле е роден през 1814 година в Франкфурт на Майн, Германия, но живее и създава своя бизнес в Швейцария. Той усъвършенства производството на кондензираното мляко. Това кондензирано мляко на Нестле позволява на Даниел Питър да индустриализира производството на млечния шоколад. Умира през 1890 г. в село Глион, в близост до Монтрьо.
Даниел Питър
Даниел Питър е изобретателят на млечния шоколад.
През 1875 година той комбинира мляко с шоколад. Останалото е история. Роден е през 1836 г., умира през 1919 г.
Рудолф Линд
Рудолф Линд е роден през 1855 г. в Берн, Швейцария, умира през 1909 г. Той е изобретателят на производството на първия фондантен шоколад – висококачествен гладък шоколадов продукт.
Рафиниращият ефект, който днес познаваме като “коншинг” (процесът, който помага на шоколада да разкрие своя пълен спектър от аромати и също така го превръща в гладка до микроскопичност консистенция, която се разтапя между езика и небцето), е направен за пръв път от Линд.
Докато той е обработвал шоколада в продължение на няколко дни в тесен смесител, вижда като резултат описания ефект.
Той го включва в своя производствен метод, разработвайки машини, чиито принципи се използват и до днес.
Филип Сушард
Филип Сушард е роден през 1797 г. в град Будри. През 1824 г. Сушард създава свое кафене в Ньошател, а по-късно и фабрика за шоколад в Сериер, която произвежда около 25-30 килограма шоколад на ден. По-късно през 1880 г. открива клон за производство на шоколад в Льорах, Германия. Той избира за свой отличителен цвят лилавият. Цветът е запазен и до днес. Умира през 1884 г.
