Palatka.bg

Мистериозните движещи се камъни в Долината на смъртта в Калифорния

Местността Racetrack Playa е изключително равна, суха, сякаш мъртва и неподвижна. Тя е разположено над северозападната страна на Долината на смъртта в Националния парк Death Valley (Долината на смъртта), Калифорния. Racetrack Playa е известна в целия свят с една от най-странните тайни на планетата – явлението „движещи се камъни“, което в продължение на десетилетия  е било необяснимо за науката и изследователите, които не са можели да си обяснят как и защо тези камъни се местят, и то го правят сами!

Тези скали могат да бъдат открити из целия район, оставяйки дълги следи зад себе си, сякаш бавно, но сигурно са се приплъзвали напред. Въпреки, че никой никога не е виждал камъните да се движат, дългите уверени следи, останали в прашната земна повърхност, свидетелстват за тяхното движение. Някои от тези камъни тежат няколкостотин килограма и са пропътували разстояние от близо 500 метра, което логично поставя на масата основният въпрос, на който много дълго време е търсен отговор.

„Как, по дяволите, се движат тези камъни?!“

Учените са забелязали, че камъните не се движат постоянно, а само на всеки две или три години и повечето следи след тях се развиват в продължение на три или четири години, т.е. процесът е изключително бавен. По-грубите камъни оставят следи с дълбоки прорези в пръстта, а по-гладките създават единствено гладки пътеки. Интересно е, че понякога се обръщат и продължават движението си в друга посока.

Оставяните линии се различават по посока и дължина. Камъни, които са започнали да се движат от едно и също място могат да „пътуват“ успоредно за известно време, преди някой рязко да промени посоката наляво, надясно или дори наобратно – в същата посоката, от която идва. Дължината на оставяните следи също може да варира, тъй като различните камъни се движат с различна скорост и ритъм.

Въпреки десетилетията на научни изследвания, този любопитен феномен винаги е разпалвал въображението на геоложката общност, учените, а и на обикновените посетители на парка. До този момент никой не е виждал скалите в движение.

През годините са представяни безброй различни теории в опит да се открият причините за това природно чудо

Едно от първите предположения е било, че камъните са задвижвани от гравитацията, като се плъзгав постепенно, с много ниска скорост в продължение на дълъг период от време. Тази теория е отхвърлена относително бързо, когато учени доказват, че северният край на местността е действително няколко сантиметра по-висок от южния край и че повечето от скалите всъщност се движат нагоре, а не надолу.

Въпреки, че до момента никой не е успял да установи и докаже на 100% какво причинява движението на камъните в района, има някои учени, които са стигнали доста далеч в изследванията си. Изглежда сякаш една жена се приближава към решаването на мистерията. През последните години д-р Паула Месина, професор по геология в Държавния университет Сан Хосе в Калифорния, проследява движението на всеки от 162-те камъка, разпръснати из местността. Изследванията ѝ показват, че рядка комбинация от дъжд и вятър позволява на скалите да се движат.

Дъждът от едва 1,27 сантиметра ще намокри повърхността в района, но без да превръща сухата почва в кал. Така той осигурява твърда, но изключително хлъзгава повърхност. Силен вятър от 80 километра в час или над тези стойности, може да приплъзва малки и големи камъни по хлъзгавата повърхност. При надморска височина от 1200 метра, силните ветрове могат да достигнат скорост от над 112 километра в час. Според д-р Паула Месина дори и кратък порив на силен вятър може да задвижи скалите.

Някои учени предлагат да се прикачат радиопредаватели към скалите или да се монтират камери, за да ги хванат „в действие“, с което да се сложи край на спекулациите и теориите

Тъй като Националният парк „Долината на смъртта“ е 95 процента защитена зона, заради уникалната си дива природа, всички изследвания в парка трябва да бъдат внимателни и строго неинвазивни. Забранено е да се строят постоянни структури или да се използват замърсяващи или шумни уреди. Също така не е разрешено местността да се посещава, когато е валяло и съответно, когато земята е мокра, тъй като всеки отпечатък ще остави незаличим белег. През последните години правителството се опитва да ограничи достъпа на нерегистрирани посетители и да контролира по-сериозно тези, които посещават местността, тъй като са регистрирани кражба на камъни от туристи, които желаят да „си вземат нещо за спомен“, както и от хора, които се надяват впоследствие да продадат „на черно“ камъните с надеждата, че те биха били ценни за колекционери, имайки предвид колко са редки.

През последните години в множество медии се появиха теории и съобщения, че мистерията на „Движещите се камъни“ е разкрита след като учени и изследователите успели да наблюдават движенията на камите, използвайки GPS технологии и time-lapse фотография. Изследователският екип наблюдава и документира движение на камъни от 20 декември 2013 г. Тогава над 60 камъка започват да се придвижват, като някои от тях изминават до 224 м между декември 2013 г. и януари 2014 г. Тяхното преместване не се случва непрестанно, а в серия от множество различни редуващи се периоди на движение и покой.

Тези наблюдения противоречат на по-ранни хипотези

Новите идеи и теории на учените стигат до заключението, че скалите се движат, когато след дъжд температурата в района спада рязко, вследствие на което се образуват големи ледени блокове с дебелина от едва няколко милиметра. Когато температурата се повиши отново, незабележимия с невъоръжено око лед започва да се топи, създавайки възможност на камъните да започнат бавно да се движат.

Тези тънки плаващи ледени панели, образували се ледените зимни нощи, се придвижат от леки ветрове и се придвижват, заедно с камъните със скорост д0 0,3 километра в час. Измервания, при които е използван GPS, показват, че движението на някои камъни са продължили до 16 минути, а редица камъни са се придвижвали повече от пет пъти по време на периода на изследването през зимата на 2013-14 г.

Ученият Робърт Лоренц изследва практически този феномен през 2006 г. За да илюстрира теорията за „ледената платформа“, която придвижва камъните, Лоренц разработва експеримент, използвайки кухненска маса и контейнер, за да покаже как тежки предмети (в случай камъни) могат да се плъзгат по повърхността на миниатюрното ледено езеро.

До момента сред учените няма категоричен консенсус относно причините, които пораждат движението на камъните, но теорията за тънкия леден слой е основната, върху която работят изследователите и изглежда сякаш именно тя ще се окаже достоверната.

 

Екип iTravel-bg.com