Системата „Езерата на Оунианга“ се състои от 18 езера, разположени в сърцето на пустинята Сахара, в изключително сухия и трудно достъпен райони на Северен Чад, където средните годишни валежи не надвишават 2 мм. За сравнение в България годишните валежи варират между 40 мм и 80 мм. Езерата напълно зависят от подземно снабдяване с “изкопаеми” води, които земята в тази област абсорбирала в древни времена, когато сахарският климат бил много по-влажен, отколкото е днес. Преди около 14 800 до 5 500 години районът е бил територия, върху която се простирала голямо езеро, което вероятно било дълго десетки километри. Тъй като климатът драматично се променил през следващите хилядолетия, езерото постоянно се свивало, а големи, пясъчни дюни, натрупвани от вятъра, нахлували в депресията, разделяйки я на няколко по-малки басейна. 18-те малки езера са всичко останало днес от някога великото езеро.
Езерата се намират в плитък басейн под пясъчните скали и хълмовете, откъдето непрестанно се спускала водата в миналото
Почти непрестанните североизточни ветрове и безоблачното небе водят след себе си много високи нива на изпарения в района. Въпреки всичко подземният басейн е толкова богат на вода, че е достатъчно голям, за да поддържа малките езера с вода, независимо високата скорост на изпаряване на водата. Забележително е, че тази уникална хидроложка система е в състояние да поддържа най-големите постоянни сладководни езера, намиращи се в подобна суха и пустинна среда, където и да е било по света.
Езерата са разделени на две групи, намиращи се на разстояние от около 40 километра. Те се различават значително по химически състав – някои са толкова солени, че могат да поддържат само най-основните, адаптиращи се и елементарни форми на живот, докато други са с достатъчно сладка вода, за да способни да осигурят местообитание на множество водни растения, риби и разнообразие от други видове. Най-голямото и най- важно в биологичен план езеро е езерото Тели, което се намира в източната група, известна като Оунианга Серир. То има площ от 4,4 квадратни километра и максимална дълбочина 10 м. Водата му е сладка и поддържа изобилие от живот. Пясъчната основа е силно порьозна, така че водата тече свободно под земята между езерото Тели и други 13 по-малки езера в източната група.
По-на запад 0 по дюните и пясъчните стени, които характеризират тази част на Сахара, се намира втората група от четири езера, известна като Оунианга Кебир, доминирана от езерото Йоа. Неговата площ е около 3,6 квадратни километра, а дълбочината му е впечатляващите 27 м. Това е свръхсолено езеро, в което биха могли да оцелеят само някои видео водорасли и няколко други базови микроорганизми. Скалите около бреговете на езерото са покрити с бели солни насипи, а сред близките хълмове и дюни се разпростира голямо селище с около 9 000 души население.
„Езерата на Оунианга“ се оформят като изключителен естествен пейзаж с невероятна красота, удивителни цветове и форми
Поради отдалечеността си и липсата на добре уредени транспортни връзки, само една миниатюрна група от безстрашни туристи (около 500 годишно) достига до този отдалечен ъгъл на Чад, който обаче може да ни разкрие някои от най-добре пазените и ценни тайни на пустинята, учейки ни как природата се справя с предизвикателствата и промените в климата. Знание, което ще е все по-ценно и важно на човечеството, и което ще би могло да бъде определящо по отношение на бъдещото ни оцеляване като вид.
През 2012 г. „Езерата на Оунианга“ бяха включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като езерата са разпределени в три отделни групи;
Група Оунианга Кебир, която включва езерото Йоа, езерото Катам, езерото Ома (или Оума), езерото Бевер, езерото Миджи, езерото Фордом. Втората група включва едно единствено езеро – езерото Мотро, намиращо се на около 30 километра югоизточно от Оунианга Кебир.
Третата група езера е спомената Оунианга Серир, която се намира от около 45 до 60 километра югоизточно от Оунианга Кебир. В тази група се включват езерата Мелекуи, Дирке, Арджоу, Тели, Обром, Елиме, Хого, Джиара, Ахойта, Далейала и Букку.
Общата площ на езерата е около 20 квадратни километра
Мнозина учени и анализатори смятат, че климатичната история на региона има връзка с миграцията на хората в края на последната ледникова епоха преди около 11 000 години. Изследванията показват, че е възможно районът на Сахара да е бил един от най-силно населените и развити от тогавашните ни предци, но поради измененията в климата и превръщането на областта в огромна пустиня, която е почти изцяло непригодна за живот, хората са решили да мигрират в търсене на по-добър живот.
