Palatka.bg

Папският конклав, продължил близо 3 години

Основната атракция в древния град Витербо, в централна Италия, е дворец, построен през 13-и век, чиято единствена цел била да служи като резиденция на Папата, когато той е в района. Palazzo dei Papi, или Папският дворец, също така предоставял на папите възможност за бягство, когато ситуацията в Рим започне да излиза извън контрол и насилието вземе връх, както често се случвало заради съперничеството между две ожесточени една към друга фракции – Гвелфи и гибелини (противоположни политически течения в Централна и Северна Италия през 12 и 13 век, поддържащи съответно папата и Свещената римска империя. Конфликтът помежду им е резултат от Ворбата за инвеститура през 11 век, която представлява борбата за въвеждане в сан епископ (инвеститур е символичният предмет, който утвърждава въвеждането в сан).

Една от най-големите зали в двореца във Витербо, известна като „Зала Конклав“, служила като седалище на най-дългите папски избори в историята

 

Изборите продължили цели две години и девет месеца – от ноември 1268 г. до 1 септември 1271 г.. Причината за тези дълги избори е, че двадесетте кардинала, имащи право на глас били толкова разделени от лични интереси и семейни вражди, че не можели да постигнат споразумение кой да бъде новият лидер на Католическия свят.

Когато папа Климент IV почива на 29 ноември 1268 г., колегията на кардиналите, състояща се от най-висшите служители на Църквата, се среща във Витербо, за да избере наследник на починалия папа, защото традицията диктувала, че изборите трябвало да се проведат в града, където предишният папа бил умрял. Кардиналите започнали изборите, като се събирали и гласували веднъж на ден в Palazzo dei Papi във Витербо, преди да се върнат в собствените си стаи, където се молили. Колегията на кардиналите по онова време били разделена по равно между френските и италианските кардинали. Логична всеки искал бъдещия папа да бъде от неговата страна.

Италианските кардинали нямало да приемат французин за папа, а френските кардинали нямало да гласуват за италианец. Месеците от календара се сменяли, а изборите продължавали без особено развитие. Три от първоначалните двадесет кардинали всъщност починали от старост и не доживели да видят избор на нов папа, който всъщност трябвало те самите да изберат.

След близо година на нерешителност, разочаровани от забавянето, гражданите на Витербо, по указание на капитана на града Раниери Гати, затворили кардиналите вътре в двореца и им заповядали да го напуснат само, когато са готови с избора си

Те също така отстранили покрива на сградата, оставяйки кардиналите под милостта на стихиите и намалили доставките на храна до просто хляб и вода. Според някои източници покривът бил поставен обратно след като кардиналите заплашвали града с Божия гняв.

Драстичните действия не постигнали абсолютно нищо, за да прекъснат безизходицата, която продължила още една година. В крайна сметка, през август 1271 г., кардиналите решават да назначат комисия от шест души, която да преговаря за споразумение. Шестимата кардинали също не успели да се споразумеят кой от кардиналите във Витербо да бъде избран за папа. Това развитие и всеобщата умора мотивирали всичко да потърсят някой достоен човек, извън редиците на кардиналите, който да бъде избран за папа. Основното предложено името било това на Теобалдо Висконти, архидяконът на Лиеж, който по това време бил в Палестина.  Всички се съгласили с това предложение.

Теобалдо Висконти става папа Григорий X на 1 септември 1271 година

За да избегне подобни продължителни избори в бъдеще, папа Григорий X въвежда строги правила – кардиналите трябва да бъдат усамотени в затворена зала и да не им се предоставят отделни стаи. На нито един кардинал не му било разрешен, освен ако не е болен, да води със себе си повече от двама асистенти, храната се доставяла през прозорец, за да се избегне контакт с външния свят. След три дни от конклава, кардиналите трябвало да получават само по едно ястие на ден, а след още пет дни те трябвало да получават просто хляб и вода. По време на конклава никой кардинал не трябвало да получава никакви приходи от Църквата.

Папа Григорий X