Много хора, интересуващи се от самобитната африканска култура, смятат, че племената живеят във вехти бунгала, далеч от представата за нормални човешки жилища. Но на Черния континент се срещат уникални примери за оригиналната африканска архитектура, които, за нещастие, са изправени пред заплахата от изчезване. Става дума за куполообразни постройки, наречени толеки.
Уникалният архитектурен шедьовър на местните племена е на границата на изчезване. Съхранил се е пръстен, в който се намира голям дом толека. На още две места се забелязват останки, напомнящи за някогашни колиби. Разрушителното действие на природата в съчетание с отсъствието на финансова подкрепа, оказали негативен ефект върху интересните африкански традиционни постройки.
Архитектурният комплекс едва не изчезнал още през 30-те години на миналия век. Благодарение на увеличения приток от туристи в началото на 90-те години, някои толеки били реставрирани. Но политиката на местната власт се променила и посещенията на туристите намелели.
Как се появила уникалната архитектура
Още преди три века народът Мусгум се заселил в земите на залива, разположен между Чад и северен Камерун. Представителите на този малък народ изграждали необикновени жилища – толеки. Французите ги наричали гранитни къщи (case obus). Светът узнал за африканските куполообразни къщи през 1850-те години, благодарение на немския изследовател Хенри Барт, който изучавал дълго време северните региони на Африка.
Независимо, че европейците се запознали с толеките още преди 300 години, те продължават да удивляват както учените, така и туристите. На фона на африканския долинен пейзаж, толеките удивително напомнят за фантастична архитектура от друга планета.
Как били построени толеките
Племето Мусгум избрало да се установи в местност, където липсвали традиционните строителни материали. В равнините на Чад и Камерун почти няма дървесина и камъни. За изграждане на подслон жителите на африканския народ използвали разпространените естествени материали като глина, пясък и обикновена кал.
Африканската толека представлява голям глинен купол без кофраж или фундамент. В изграждането на традиционните домове бил използван разтвор, съдържащ глина и пръст. Отвън къщата приличала на огромно керамично изделие, изпечено, вместо в пещ, под жарките лъчи на слънцето. Рецептата за тайнствения строителен разтвор, осигуряващ отлична плътност на стените е останала неразгадана до наши дни.
Хората на Мусгум издигали толеките без помощта на каквито и да било инструменти. Трудоемкият процес отнемал дълги месеци, защото времето за съхнене на материала било от изключително значение за здравината на стените и покрива. Дебелите стени от кал надеждно защитавали живущите от слънчевите лъчи, като в същото време осигурявали прохладна атмосфера в африканските жилища. Поддържането на вътрешната част била част от домакинската работа на жените.
И до днес голяма част от местните обичаи са посветени на строителството. Обикновено жителите обитавали от 10 до 15 толеки. Входовете на всички колиби са обърнати към центъра на селцето. Домовете били съединение един с друг чрез глинени стени, което осигурявало безопасността на племето. В центъра се разполагали постройките за мъжете, заобиколени от толеките, предназначени за жени. Всяко семейство ограждало дома си с глинена стена.
Малките практични хитринки на строителството
Толеките, както всички други жилищни домове, имат входове. Тук те напомнят на огромни ключалки. Специална плетена завеса представлява самата врата. Здравината на къщата се дължи на дебелината на стените в основата, които стават все по-тънки в горната част на конструкцията. В центъра на куполния покрив има вентилационен отвор, който циркулира въздуха в помещението.
Интересната структура на повърхността на толеките заслужава особено внимание. Редуването на издутини и вдлъбнатини не е замислено просто за естетическия вид на африканските къщи, а за обезпечаване на отичане на водата. Дъждът и дори силните бури не могли да причинят съществени повреди на толеките. Ако покривът имал нужда от ремонт, африканците можели да достигнат до най-високата точка, изчаквайки изпъкналите „стъпала“ по стените.
Къщите толеки се различават по големината си в зависимост от своето предназначение. Просторните здания служели като обори за животни. Пространството около жилищата се разделяло на различни зони – площадки за добитъка, за детски игри, за семейни сбирки. Толеките били отличен пример за това как архитектурата взаимодействала с културата, обичаите и ежедневието на африканците.
