Ново проучване показва, че ръцете на някогашните дами са били в пъти по-силни от тези на днешните елитни гребкини. Новата светлина се отклонява от ролята на жените в древните общности, в която сме свикнали да мислим за тях като за пазителки на домашното огнище и децата. Причината е, че анализът на костите от женски ръце разкрива дълбок ефект на ръчния селскостопански труд върху човешкото тяло, включително и върху женското тяло.
Праисторическите жени са имали по-силни ръце, отколкото днешните елитни гребкини, които са известни със своите силни женски ръце
Благодарение на ежедневната работа и селскостопанския живот, жените в праисторията са имали доста по-различни роли, разкриха изследователи.
Изследването на древните кости предполага, че ръчната работа в селското стопанство е имала дълбок ефект върху телата на жените, живеещи в Централна Европа, между началото на неолита и късната желязна епоха, от около 5300 г. до 100 г.
“Мислим, че много от това, което виждаме, е реакцията на костите на жените, които са се занимавали със смилането на зърното. Дейност, която са извършвали почти изцяло в седнало положение. Те многократно в своето ежедневие се използвали ръцете си “, казва д-р Алисън Макинтош, съавтор на изследването от университета Кеймбридж.
Проучването също така разкрива, че силата на костите на жените е отслабнала с течение на времето – вероятно защото технологиите са разработени, за да улесняват ръчния труд.
В средновековието силата на костите на жените е равна на тази на средностатистическата жена днес.
Изследването се основава на предишната работа на екипа на мъжки кости на крака, които са разкрили спад в силата в мъжките крака след края на желязната епоха. “Ранните мъже земеделци са имали наистина здрави кости на краката. Когато ги сравнихме с днешните мъже, те бяха близки до това, което виждаме при спортистите лекоатлети. Това показва, че те наистина са били много активни”, каза Макинтош.
Следователно има наистина прогресивен упадък във физическата активност. Особено силно впечатление прави разликата между праисторическите мъже и днешните млади седящи студенти, например.
Ето защо Макинтош и колегите й решават да проучат дали скелетните останки на жените могат да предложат други улики за ролята им в ранните земеделски общности.
За целта те изследват останките от 94 жени, които обхващат период от около 6000 години, от времето на ранните неолитни фермери (датиращи от около 5300 г.пр.Хр.) до 9-и век, от страни като Австрия, Германия и Северна Сърбия.
За по-голяма представителност, екипът е направил сканирания на костите на 83 живи жени. Те са били разделени в четири групи. В тях са влезли: лекоатлетки, гребкини, футболистки и такива, които не са били особено спортни натури.
Изследователите проучват силата на две кости: костите на гръдния кош и раменната кост – дългата кост в горната част на ръката.
“Сравнението между костите на жените през епохите, а не между двата пола, е било от решаващо значение.”Обясни още Макинтош в отговор на въпроса защо екипът не е сравнявал с мъжки раменни кости.
“При мъжете тези кости при всички положения са по-големи и по-силни в отговор на каквато и да е физическа активност, отколкото на жените, дори ако тези дейности са подобни”, каза още тя. Проучването също така отбелязва, че сравненията със съвременните жени също могат да бъдат неточни. Причината за последното е, че хормоналните контрацептиви могат да засегнат определени костни свойства.
Резултатите разкриват, че раменете на жените от неолита до късната желязна епоха показват разлики в силата в сравнение с всички останали жени. Те са по-силни от тези на гребкините днес, футболистките и не-атлетичните жени. В действителност, неолитните жени са имали кости на ръцете около 30% по-силни от не-атлетичните живи жени.
“Жените през първите 5,500 години наистина са били с по-здрави кости на раменете, отколкото повечето от живите жени днес, включително и от гребкините”, каза Макинтош.
“Средновековните жени са имали много по-слаби кости на раменете, отколкото тези на праисторическите. Те изглеждаха по-скоро като съвременните средно активни жени. “
Макар че смилането на зърното чрез използване на каменни инструменти, вероятно е ключов фактор за повишаване на здравината на женските кости. Изследователите добавят, че за това може да са допринесли и други тежки професии, включително керамиката, саденето и събиране на реколтата.
Констатациите хвърлят светлина върху силовата роля на жените и тяхното участие в земеделските общности.
“Жените са извършвали тежък труд в продължение на хиляди години. Това наистина е било подценявано досега, защото не сме ги сравнявали с живи жени”, каза Макинтош. “Това изважда наяве онези работни часове, които жените са имали, но са били скрити в археологическите записи досега.”
Снимки: pixabay
