Хайд Парк фигурира в официалния списък с обекти, които представляват историческо наследство от първостепенно културно значение за Великобритания. Той респектира с изключителния си кралски статут, величествени артефакти, флора и фауна от приказките. Всичко това се простира върху повече от 1500 декара вечно-зелени площи. Смеем да твърдим, че Хайд Парк представя по особен начин духът на британската столица и е едно от красивите места, които си заслужава да посетите при първия удобен случай.
Заредете се със зелена енергия и глътка свобода в самото сърце на урбанистичния гигант Лондон
Заради своите паркове, британската столица често е наричана „зеленият град“. За това, скитайки се из най-големия метрополис на Европа, не пропускайте да посетите едно от истински зелените му кътчета – Хайд Парк. Там можете да прекарате един цял вълнуващ ден, изпълнен с много култура и чист въздух.
Хайд Парк е най-големия от четирите кралски парка на Лондон, образуващи верига забележителности от входа на двореца Кенсингтън, през Кенсингтънските Градини, Грийн Парк до зелените площи около Бъкингамския дворец. Мястото се обособява като парк по времето на Хенри VIII, който освен че бил един от най-могъщите представители на английския абсолютизъм, се славел и като страстен любител на изкуствата, жените и животът по кралски изобщо.
Подвизите на Хенри VIII не се ограничавали само до политическия и любовния фронт. За да задоволи страстта си по лова, през 1536 година той присвоява част от феодалните владения на Уестминстърското абатство и ги прави свой кралски ловен парк.
Името Hyde Park идва от англо-саксонската дума hide, която се е използвала като мерна единица, служеща за изчисляване на имотните данъци в Англия до края на 12 век. Най-ранният смисъл на думата се отнасял до територията, на която се простира едно феодално домакинство, а самото му притежание гарантирало на собственика статут на свободен човек, признавайки го за „независим господар на имение“.
През 1637 година Хайд Парк бил отворен за публичен достъп и така започнала неговата вълнуваща история като част от обществения живот на Англия.
През 18 век, под короните на вековните дървета на Хайд Парк било популярно да се уговарят любовни срещи и дуели, много от които завършвали с фатален край. Тук също били извършвани и военни екзекуции. Но освен кървави разправи и разтрели, по това време започнало планираното озеленяване и цялостното структуриране на парка.
От 19 век насам Хайд Парк постепенно утвърждава позиция като място за активен социален и културен живот. От тогава до днес шумът на вятъра в пищните дървесни корони, пълни с птици и гризачи често е заглушаван от народни празненства, фойерверки и рок-концерти.
Половин-вековната история на Хайд Парк разказва за кралски особи, дуели, политически схватки и културни възходи.
Всички те са формирали по някакъв начин облика и атмосферата на мястото такова, каквото го виждаме понастоящем, докато доволно се разхождаме като „незавизими господари“ заедно с лондончани, туристи и цялото животинско войнство, завладяло кралския парк днес.
Хайд Парк и духът на новото време
Малко след като революционният ентусиазъм на 19в. завладява западната част на Европа, духът на свободата започва трайно да пуска корени в големите урбанистични центрове на стария континент. Това е и времето, по което Хайд Парк става едно от емблематичните места в Лондон, свързани с различни опити и начини за изразявне на народната воля.
През 1855г. в Хайд Парк се събират приблизително 200 000 души на протест срещу забрана на неделната търговия и рестрикции по отношение на работното време на традиционните пъбове. Както самият Карл Маркс описва създалата се ситуация, тя била опит за организирана реакция на санкциите насочени директно срещу бедните слоеве в обществото.
Народът се събрал в Хайд Парк за масови освирквания срещу каляските на елита, чиито път минавал от там и това дало повод за следващ масов протест, в който се стигнало до кървави схватки с полицията. Той определено не бил последния по рода си в историята на Хайд Парк. Последният масов протест, за който Хайд Парк събира над 1 милион души е анти-военната демонстрация, проведена там 2003 година като част от световното движение и демонстрации срещу войната в Ирак.
Годината 1872г. била паметна за свободата на словото.
Свързваме я отново с Хайд Парк и Кътчето на ораторите, където на всеки му било позволено да говори по каквато и да било тема без да бъде санкиониран от полицията.
През 19 и 20 век Кътчето на ораторите събирал множество харизматични фигури и най-обикновени граждани, които искали да изкажат мнение. Чрез ораторско майсторство, скандирания или плакати, хората се изправяли за различни каузи, предимно касаещи темите за свободата и различни форми на неравенство в обществото. Днес то е по-скоро атракция, но ако минавате от там имате шанса да попаднете на някоя и друга спонтанна акция или зов за „безплатна прегръдка“.
Освен за упражняване личната свобода на словото, за анти-военни демонстрации и безплатни прегръдки, Хайд Парк е популярно място за провеждане на мега рок-концерти десетилетия наред.
Първото грандиозно музикално събитие в Хайд Парк е рок-концертът, събрал икони на съвременната музика като Pink Floyd и Jethro Tull през 1968г. На следващата година паркът е озвучен от живата музика на Blind Faith с участието на Ерик Клептън и Стив Уинууд, а по-късно и от легендарните The Rolling Stones, които избират мястото за да почетат паметта на своя основател и член Брайън Джоунс.
Традицията продължава и през 1976г. когато Хайд Парк събира невероятната за тогава по численост фенска маса от 150 000 – 200 000 души на концерт, изнесен от групата Queen и организиран от бизнес-магната филантроп Ричард Брансон. Концертът остава като паметно музикално събитие в историята на Хайд Парк, а в история на музиката влиза с опита за полицейско осуетяване на финалния бис. Историята разказва как Queen били извикани на бис от публиката и органите на властта заплашили Фреди Меркюри с арест, в случай че направи опит да се качи отново на сцената.
Всички концерти, изнесени между 1968 и 1971 в Хайд Парк били безплатни и изцяло в духа на толерантността и революционната символика на парка от това време.
Хайд Парк не е загубил вкуса си към добрата музика и духът на свободата до днес. Усещането да се разхождаш из дългите му алеи, сред многобройните му скулптури и статуи, покрай водите му пълни с лебеди и лодки, сред многолюдието от деца, катерички и други хвъркати същества е уникално и обещава вълнуващи срещи с миналото и настоящето на Лондон.
Паркът вече готви културната си програма за 2018г., така че не пропускайте да го включите в списъка си с места, които да посетите докато сте в Лондон, особено ако сте любители на добрата музика. Фенове на легендата Роджър Уотърс ще имат шанса отново ще се срещнат с музиката на Pink Floyd следващото лято на сцената в Хайд Парк.
Но дори и да предпочитате тишината на зелените пространства, Хайд Парк съхранява достатъчно история и материално изкуство, с които да обогатите културата си, отмаряйки сред стилен английски екстериор и природа.
