Новите 7 чудеса на света не отстъпват на старите, за които знаем толкова много. Нека се потопим в техните истории и тайни и научим повече за тяхното минало…
Великата китайска стена, Китай
Тази стена, не случайно получава определението „Велика”- тя е единственият обект, създаден от човека, който се вижда от космоса. Тя представлява система от отбранителни съоръжения и преминава през цялата територия на Китай. По-голямата ѝ част е построена през III век преди новата ера, с цел да защитава китайската империя от хуните, които нахлували от север. Изграждането ѝ продължило при три управляващи династии – Цин, Хан и Мин. По-късно многократно е била подсилвана и достроявана. Буквално преведено от китайски името ѝ означава „ Дълга защитна стена”. И до днес тя е символ на китайската нация и заслужено попада в списъка на новите Седем чудеса на света.
Град Петра, Йордания
Петра е разположен в югоизточна Йордания. В миналото градът е бил кръстопът между пътищата, свързвали Дамаск и Червено море и Газа с Персийския залив. През тях са преминавали кервани, пълни със стока, търговци и пътешественици. Петра представлява изсечен в скалите на планинската „Долина на Мойсей” град. Местните са били майстори на каменоделството и строели домовете и храмовете си от каменни плочи. Най-впечатляващото съоръжение е нареченият „Съкровищницата на фараона” скален храм-мавзолей. Освен това са имали изключителни инженерни познания, защото ясно личат следите от сложна канализация, системи за вода и резервоари.
Статуята на Христос
Статуята на Христос Изкупителя в Рио де Жанейро, Бразилия е един от най-посещаваните паметници в света. Тя е издигната на хълма Корковадо. Христос приветства и благославя жителите на града и туристите с разтворени ръце. Височината ѝ е 30 м, а пиедесталът ѝ – 7 м. Разстоянието между ръцете на Спасителя е 32 м. Статуята тежи внушителните 700 тона. Всички разноските за построяването са били събрани от доброволни помощи от религиозното население. През нощта паметникът е осветен и заради своите размери се вижда от всички части на града и далеч в океана.
Мачу Пикчо, Перу
Мачу Пичко получава прозвището „Изгубеният град на инките“, защото цели три столетия остава „изгубен” в буйните гори. Той е издигнат от древното индианско племе – инки, на 2000 метра в небето, върху планински хребет над долината на река Урубамба. Построен е през XV век като резиденция на владетеля Пачакути. Много от мистериите на Мачу Пикчу все още остават неразгадани. Най-голямата загадка е тайнственото изчезване на всички 1200 жители след нахлуването на испанците. Днес древният индиански град вдъхновява и предизвика хиляди туристи и изследователи със своите тайни
Чичен Ица, Юкатан, Мексико
Градът Чичен Ица е още един представител на индианската цивилизация. Този е град е служил като религиозен, културен и политически център на друго известно племе – маите. Най – известния обект от историческия комплекс е Пирамидата на Кукулкан. Тя е позната още и като El Castillo. Висока е над 30 метра, а стените и са дълги 55 метра. До върха ѝ, където е имало храм, водят 365 стъпала, които символизират дните в годината. Освен за религиозни цели, се предполага, че е пирамидата е служела и като календар. Ежегодно на пролетното и есенното равноденствие посетителите мога да наблюдават спектакъла „Пернатият змей”.
Колизеум, Рим, Италия
Колизеумът е най-емблематичната забележителност не само за днешна Италия, но и залата могъща Римска империя. Той е превъзхождал във всяко отношение останалите над 250 арени. Впечатляващият амфитеатър е бил построен през 80 година сл. Хр. от династията на Флавиите. Той е служел за развлечение на римския народ и е побирал над 50 000 зрители, които наблюдавали гладиаторските битки. Днес Амфитеатърът е една от най-големите забележителности във Вечния град и събира хиляди туристи от четирите краища на света.
Тадж Махал, Агра, Индия
Подобно на Мавзолея в Халикарнас, Тадж Махал символизира безграничната любов и скръбта от загубата ѝ. Великолепният мавзолей е построен от император Шах Джахан след като съпругата му Мумтаз Махал умира.За построяването ѝ са били нужни 22 години – от 1630 година до 1652 година, и 20 000 майстори и работници, които скрили многобройни символи в архитектурата. Мавзолея е трябвало да има сграда-близнак срещу него, изградена от черен мрамор, но в богатствата в държавната хазна били изчерпани. Този „черен” Тадж Махал е трябвало да служи за гробница на Шах Джахан, но той бил погребан при съпругата си.
