Жена ктитор, отбелязана в един от седемте гръцки надписа върху мозайка, беше открита наскоро при разкопките на византийските селски църкви в Галилея.
Новооткрита мозайка в Западна Галилея говори за относително високото положение на жените в ранната църква.
От началото на 5-ти век на гръцкият надпис се споменава името на жена, като дарител за изграждането на селска църква. Това е един от седемте надписа – включително масивен петметров текст – които са открити в три византийски църкви по време на разкопките през този летен сезон от археолози на Kinneret College.
Необичайно за патриархалното общество е признат ктитор Sausann в надписа, без до него да стои името на съпруг или мъж, настойник. Смята се, че този Sausann е жена, която може би следва стъпките на предполагаемата си съименничка – жената ученичка на Христос Сусана, която е сред жените, посочени в Лука 8: 3.
Откритието затвърждава позицията на растящия брой учени, разглеждащи темата за ранната църква, че жените играят важна роля в нейното основаване.
Според скорошна статия в „Християнството днес”: “във високите етажи на обществото жените често са ставали християнки, докато техните мъже оставали езичници, за да не загубят високия си статут. Това също е допринесло за големия брой жени в църквата, особено на жени от високата класа. ”
Идеята за независими женски средства в селските райони на Западна Галилея е изненада за археолога, който оглавява Института за галилеева археология.
С тригодишна субсидия от Израелската научна фондация изследователите предприемат интердисциплинарен подход за завършване на първото сериозно и модерно изследване на християнска Галилея в края на античността. Работейки в тандем, рядкото мултидисциплинарно партньорство на учените извлича от съответните им полета картина на християнския живот от 4-ти и 5-ти век в региона.
Те вече “са ударили джакпота” в първия си сезон, с откритието на седем дълги, датиращи над 1600 години гръцки надписи. Заради страх от вандализъм обаче, точните им местоположения се задържат в тайна.
Декориран с птицата паун, петметровият гръцки надпис е най-големият в района. Един паун украсява този 5-метров гръцки надпис, който назовава архиепископа на Тир, намерен на запад от Галилейското езеро, през лятото на 2017 г.
Ириней, наречен в мозайката епископ на Тир, при завършването на църквата през 445 г. е бил приятел на Несторий, спорна водеща фигура в християнството от 5-ти век. Несторий бил оскърбен и говорел против “Богородица” и идеята, че Мария е „износила Бог”. Вместо това той насърчавал радикалната идея, че тя е родила божествен човек и всъщност тя е майка на човека Христос, а не на Бога.
Този идеологически конфликт е поставил основание за продължителна десетилетна битка и евентуален разкол във византийската църква.
До откриването на мозайката това лято не е било ясно коя година Ириней е бил ръкоположен като епископ на Тир. Според антология от 2011 г. на “Епископските избори в късната античност” често се дава дата около 445 души. Въпреки това, тъй като през 436 г. той е бил смятан за изгнаник заедно с Несторий в продължение на 12 години – “заедно с два коня, които да носят багажа им” – авторите представят силно доказателство за по-късна дата.
Според археолозите, които изследват обекта, много неща могат да се научат чрез надписите за селяните, изработили мозайките.
Написани във византийския период на гръцки, те били пълни с грешки на гръцки. Хората, които са писали надписа, са били местни и вероятно не съвсем грамотни и в резултат
на това се виждат много грешки. В по-голямата си част имената, изброени в надписите, са местни хора, със Сирийски произход, а някои – с подчертано финикийско влияние.
Има индикации, че селяните първоначално са били езичници. В една църква е имало три пиедестала, които са били повторно използвани в сградата на църквата по стените. Имало е изображение на човек с един венец, който за археолозите е много ясен знак за езическо влияние. На върха на всеки пиедестал е имало четири дупки, които вероятно са били използвани за скулптури, но не използвани в църквите или синагогите, а по-скоро в езическите храмове.
Екипът, който изследва мястото също така е впечатлен от това колко бързо достига християнството в провинциална Галилея след официалното приемане на религията от византийската империя през 380-те години.
В допълнение към епископ Ириней, от надписите се събират и други сведения за църковната йерархия. Изброените имена включват дякони и един специален епископ, който е минавал през селата, за да отговори на религиозните проблеми, както и друг епископ, който е отговарял за икономическите им проблеми.
Откритият надпис е ценен, защото дава достатъчно информация за начертаване на картата на християнско-византийското галилеево общество, икономиката и религиозната йерархия.
Археологическите доказателства като каменни съдове и монети разказват много малко за историята, защото техният смисъл и символика е обект на интерпретации, но откриването на надписи е като намирането на книга – дава ясна история.
Надписът разказва историята на това кой е построил църквата и кога, каква е била църковната йерархия и имената на ктиторите.
