В продължение на хиляди години постоянното стабилно строителство не е било част от човешката цивилизация. Хората са живели в бързо разрушаващи се сламени или кални колиби, а най-често всъщност са обитавали естествени природни скривалища като пещерите. Подобно на други ключови революционни моменти на развитието на човечеството, така и способността да изграждаме сгради, които да остават и след едно или две поколения, променя изцяло концепцията за начина ни на живот като хора. Тази тенденция води до усилване на влиянието на първите квазиградове и общности. Съществуват сгради , които датират от хиляди години и все още могат да бъдат разгледани и анализирани, а усещането да се докоснеш до човешко архитектурно достижение, което е изпреварило Великите Пирамиди с с няколко десетки века е повече е от вълнуващо.
Knap of Howar, Шотландия
Knap of Howar е неолитна постройка, която се намира на остров Папа Устрей в Шотландия. Сградата е перфектно запазена от своето построяване и възрастта ѝ датира на 5700 години. Смята се за най-старата каменна оцеляла постройка в Северна Европа. Сградата се състои от от две постройки, наричани ‘ферми”, изградени чрез използването на “сух камък” като е изграден и коридор между тях. В къщата могат да се видят рафтове, лавици и опити за оформяне на вътрешното пространство. Смята се, че къщата е била обитавана в продължение на 500 години. Височината на стените 1,6 метра, което, колкото и абсурдно да ни звучи днес, тогава е било адекватно решение спрямо ръста на тогавашните хора. Мястото е проучвано в продължение на десетилетия от 1930 до 1970 и учените предполагат, че постройката е изградена върху предишни по-стари опити за строителство на стабилни структури.
Сардинския зикурат, Италия
Monte d’ Accoddi е археологически обект открит през 1954 г. Той се намира в Северна Сардиния, Италия. Най-старите елементи на постройката датират от 4000-3650 г. пр.н.е., и историците предполагат, че те трябва да са били олтар или храм, поради липсата на входа или камери. Размерът на постройката е 27 метра на 27 метра, а височината е около 5 метра.
Сардинският зикурат има огромно влияние в развитието на местната история и демонстрира постепенно развитие между отделни епохи в човешкото развитие.
Гробната могила Сен Мишел, Франция
Сен-Мишел е впечатляващ каменист хълм, разположен източно от Карнак в Северозападна Франция. Тази могила датира от 4500 г. пр.н.е. и е висока 12 метра, дълга 125 метра, а на 60 метра широка, като тези размери я поставят сред най-големите гробници в Европа. На върха на могилата е построен параклис, който представя страхотна гледка към заобикалящата природа. Когато археолозите откриват могилата, в нея намират и множество лъскави и скъпи предмети, което доказва подозрението, че тук е бил погребан владетел или друг високо поставен член на общесвото.
Гробната могила Бужон, Франция
Тази гробна могила е “колекция” от 5 гробници, които са построени около 4700 г. пр.н.е. Тези некрополи са от периода новокаменната епоха и са открити от археолозите през 1840 г. Гробниците са сред най-старите в Европа. Някои от плочите, използвани при изграждането тежат близо 90 тона. Гробната могила дава информация за развитието на местното общество и неговите опити да полирани камъни и да изгражда земеделство. Причината учените да са научили тези факти е, че често в миналото починалите са били погребвани с ценни за обществото предмети и вещи, а в Бужон са открити именно подобни признаци, подсказващи за стабилно и аграрно развитие на обществото.
Барненес, Франция
Намиращия се в Бретан, Франция, Барненес е една от най-старите структури на Земята и датира от 4850 г. пр.н.е. Тази постройка е дълга 72 метра, 20 метра широк, а височината варира от 9 м до 25 м и разполага с 11 погребални камери с проходи помежду си. Барненес датира от периода на неолита, когато използването на полиран камък, животновъдството и селското стопанство започва да се превръща в разпространено “изкуство”. Цялостната структура тежи впечатляващите 12 до 14 хиляди тона.