През 2011 г. бяха открити древните останки на кон, дърпащ колесница, разположени под земята. Съвсем наскоро беше изнесена повече информация за находката и нейното изследване.
Преди повече от 3000 години в долината на река Нил тялото на този кон е било внимателно подготвено за церемониално погребение
То е било обвито добре и поставено в гробница, заобиколено от важни предмети, които демонстрират висок статут.
Обитателят на гроба – конят, дърпащ колесницата, вероятно е бил доста важен, за да заслужи богато украсеното погребение, подобно на тези на високопоставените хора.
Учените откриват коня през 2011 г. в Томбос – археологически обект/селище, разположено в долината на река Нил, в днешен Судан. Скелетът датира от около 949 г.пр.Хр. и е един от най-запазените скелети от този период, който някога е бил откриван.
Древните египтяни създават Томбос около 1450 г. пр. Хр.. Градът по-късно се очертава като важна общност в Нубия, след като се оттегля от египетското владичество. Артефактите, открити от археологическите обекти в Томбос, разкриват много за влиянието на египетската култура, а също и служат за осветяване на аспекти от ежедневието, които са явно нубийски.
Археолозите са открили комплекс от гробове с параклис и пирамида над земята, както и шахта, водеща до множество камери под земята – разположение, което обикновено се свързва с “елитните” пирамидни гробници, според проучването.
Четирите гробни камери съдържат човешки останки от около 200 души, представляващи няколко поколения, заедно с керамика, инструменти и декоративни предмети.
Гробницата обаче съдържала много малко животински останки и намирането на такъв добре запазен кон – в шахтата под параклиса, на дълбочина около 1,5 метра (1,6 метра) – изненадала учените.
Гробницата, която е съдържала скелета на коня, е била с множество камери, съдържащи артефакти и още останки, принадлежащи на 200 души.
Части от козина все още се придържат към задните копита на животното, които са помогнали на изследователите да установят времето на погребението между 1.005 и 893 г. пр. Хр. Гробът около скелета разкрива и други артефакти, които намекват за статута на коня, включително резбован бръмбар и парче желязо – вероятно е било част от юздите на животното – това е най-старият пример за желязо, открито в Африка.
След изследване на зъбите и костите на коня, учените установили, че животното е кобила, умряла, когато е била между 12 и 15 годишна. По-нататъшен анализ на скелета е показал, че той е водил активен начин на живот, а признаци на стрес в ребрата и гръбначния стълб означават, че той е носел колана за издърпване на колесницата. Въпреки това, възрастта му по време на смъртта показва, че животното е било обгрижвано и ценено от собственика му през целия му живот.
Това погребение на коня предполага, че животното вероятно е играело значима роля в домакинството на собственика му и е било повече от обикновено животно
А железният орнамент от юздите, намиращ се в гроба, е скъп и рядък елемент, който вероятно е бил направен специално за коня. А по-нататък помага да се установи високият му статус, според проучването.
Докато формалните погребения на коне са редки по това време, те по-късно стават по-често срещани в египетското и нубийското общество, около 728 до 657 г. пр. Хр. Но вниманието към детайлите в това погребение и показаното благоговение предполагат, че конете може би вече са били символ на богатството и силата на хората вероятно са играели по-важна роля в културата на нубийците – в живота и смъртта.
