На 12 километра северозападно от иранския град Персеполис се намира скалист хълм. Гравирани върху почти перпендикулярната фасада на хълма, на значителна височина, са богатите орнаментирани релефи, посветени на царете на Ахеменидското царство, съществувало в началото на първото хилядолетие пр.н.е. Тази област е известна като Накш-и-Рустам, а също и като Некрополис.
Накш-и-Рустам се е считала за свещена планинска верига във вярванията на Еламитите
Фасадите на Накш-и-Рустам се превръщат в гробище за четирима ахеменски владетели и техните семейства през пети и четвърти век пр.н.е., както и основен център на жертвоприношения и отбелязване на празници по време на съществуването на Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век.
Най-старият релеф в Накш-и-Рустам е, за съжаление, силно повреден и е на възраст от около 3000 години. Той представя бледо изображение на човек с необичайно украшение за глава, смятан от мнозина историци и изследователи за еламит. Изображението е част от по-голям стенопис, но повечето от него са премахнати под командването на владетеля Бахрам II – пети владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 276 – 293 г. Човекът с необичайната “шапка” от релефа дава на името на мястото Накш-и-Рустам, “Изображението на Рустам”, тъй като необичайния и специфичен елемент от облеклото се смятало за типично за митичния герой Рустам.
Гробниците са познати в местната култура като “Персийски кръстове”, заради особената форма на фасадите на гробниците
Входът на всяка гробница е в центъра на всеки кръст, който се отваря към малка камера, където владетелят е положен в саркофаг. Хоризонталният лъч на всяка от фасадите на гробницата се смята за реплика на входа на двореца в Персеполис.
Една от гробниците е изрично обозначена с придружаващ надпис – това е е гробът на Дарий Велики (Дарий I, е шахиншах на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 г. пр.н.е. до 486 г. пр.н.е.).
Останалите три гробници се смята, че са последните земни домове на Ксеркс I (Персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485 – 465 пр.н.е.. (486-465 г. пр.н.е.) Артаксеркс I ( владетел на Ахеменидска Персия от 465 до 424 пр.н.е.) и Дарий II ( владетел на Ахеменидска Персия от 423 до 405 пр.н.е.).
Учените имат докзаталства за наличието за пета недовършена гробница, в която според някои източници би трябвало да бъде положен Артаксеркс III, който царувал двадесет години, но според повече историци и специалисти на местната култура и история е по-вероятно да е била предназначена за Дарий III-Кодоман – последният персийски владетел от рода на Ахеменидите. Окончателно губи властта си при битката близо до днешното иракско селце Гавгамела, чието име му е дадено след катастрофалния поход на основателя на Персийската империя Кир II.
Гробниците били ограбени след завладяването на Ахеменидската империя от Александър Велики.
