Palatka.bg

Как един красив парк се превръща в спокойно и идилично езеро?

Grüner See или Грюнер Зее може буквално да бъде преведено като „Зелено езеро“ и несъмнено има защо да се нарича така и лесно може да защити честта на наименованието си. Това е езеро в Щирия (федерална провинция в състава на Австрия. Територията на провинцията е 16 392 квадратни километра, което я прави втората по големина в Австрия), намиращо се в близост до град Трагос, е разположено в подножието на заснежените планини Хошшваб. През зимата дълбочината на езерото рядко е повече от един или два метра, а районът около него е използван като парк в който много любители на австрийската природа се разхождат, движейки се в често дълбокия сняг. Този район на страната е особено любимо място, както на местните, така и на международните туристи. Независимо изключителната си красота, през зимата езерото не е отличава с почти нищо от хилядите други подобни езера в страната. Всичко се променят на 180 градуса, когато настъпи годишното затопляне на времето.

Тъй като температурата в района започва да се покачва през пролетта, ледът и снегът от извисяващите се наоколо планински върхове започват да топят и следвайки закона на гравитация се насочват към низината, спускайки се в първоначално в подземния басейн на езерото, а впоследствие директно в самото езеро. То започва да се изпълва с впечатляваща скорост, поглъщайки цялата област, включително парка, който само допреди седмици е бил използван от множество планинари.

Повечето местни хора твърдят, че езерото и районът са най-красиви през лятото, когато Грюнер Зее достига своята максимална дълбочина от около 12 метра

Причината езерто да бъде кръстено Грюнер Зее, т.е. „Зеленото езеро“ е поради отличително зелено оцветяване, което се дължи основно на тревата и листата, които продължават да бъдат виждани, независимо че се намират на дъното на езерото. Благодарение на факта, че водата, която изпълва езерото е преобразуван сняг и лед, тя е кристално чиста и прозрачна. Макар вероятно вече да си представяте идилична картина, в която се потапяте в езерото, оставайки се на спокойствието и омагьосващата природа, то трябва да ви предупредим, че температурата на водата в езерото не са особено предразполагащи към спокойно плуване, тъй като стойностите обикновено са между 4 до 8 градуса. Езерото не е особено подходящ избор за заместител на морските изживявания, но пък е популярна дестинация сред водолазите, които могат да наблюдават зелените ливади в крайбрежната зона на езерото, намирайки се на метри под повърхността – особено през юни, когато водата достига най-високата си точка. Вечнозелената алпийска трева и феерични цветя могат да бъдат видени в пълния си блясък под водата. Гмурналите се водолaзи могат да разгледат дори пейки, дървета мост и алеи, по които през зимата се разхождат посетители на парка.

Още през юли, езерото започва да отстъпва територии и да губи вода, а през зимата езерото се връща до първоначалния си размер и паркът се връща още веднъж на туристите.

За съжаление, подобно на много други природни обекти, така и Грюнер Зее започва да страда от човешкото присъствие и интересно, които рядко оставят природните чудеса в състоянието, в което са ги открили

Поради засилването на туристическите посещения, които са настъпили и очакваните щети върху тази чувствителна среда, използването на това езеро за всякакви дейности от спортен характер е забранено от 1 януари 2016 г.

Историята на Грюнер Зее и усилията за запазването във възможно най-добро състояние и буквалното му спасяване от притока на туристи и посетители може да бъде използвано и при опитите на България да съхрани Седемте рилски езера за бъдещите поколения. През последните години се вижда огромен туристически натиск върху този район на планината Рила, което, естествено, води до повишен риск от заблатяване на езера, както и цялостна негативна промяна на биоразнообразието в района, което е едно от най-уникалните в целия свят. Богатство, което не бива да бъде жертвано за сметка на моментната печалба или алчността на някои „инвеститори“. Задължително, учейки се от уроците на другите държави, трябва да балансираме между желанието си да запазим уникалността на природата в страната си и с желанието на много хора да ѝ се насладят.