Palatka.bg

Трансполярната магистрала – „Линията на смъртта“ в СССР

В покрайнините на Салехард, столицата на Ямало-Ненецки автономен окръг в Русия, разположена на ръба на Полярния кръг, се намират неизползваните останки от прочутата железопътна линия Салехард – Игарка, известна и като Трансполярната магистрала или  „Линията на смъртта“. Планираната 1300-километрова железопътна линия трябвало да бъде част от великия (според него) план на Сталин за свързване на източната и западната част на Сибир Линията никога не била завършена, камо ли пък експлоатирана, но десетки хиляди работници, принудени да пристигнат в проекта, са загинали, докато са се опитвали да я построят. Огромна част от труда бил извършван политически затворници.

Повечето от работниците били част от известната съветската система ГУЛАГ, в която били изпращани граждани, осъдени за политически престъпления

„Политическо престъпление“ в контекста на Съветския съюз, особено от онзи период, можело да означава всичко – от закъснение за работа, писане на политически неправилна поезия, до осъдени по време на втората световна война немски военнопленници или дори кражба на цвекло, за да може някой баща или майка да нахранят децата си. Властите ги маркирали като „врагове на народа“ и ги изпращали в лагерите от системата ГУЛАГ, където били подлагани на множество мъчения и унижения.

Първоначалният план бил да се построи пристанище в Салехард на река Об, чрез което да бъдат транспортирани доставки от заводите в Западен Сибир, като големите никелови фабрики в Норилск, благодарение на изключителната речна система на Съветския съюз. Но когато било установено, че река Об е твърде плитка за дълбоководните кораби, в Игарка на река Енисей е построено ново пристанище и е решено Салехард да се свърже с Игарка с железопътна линия, с възможност за по-нататъшно разширение югоизток, чрез което Трансполярната магистрала да бъде свързана с Транссибирската железница.

Но освен да се изпълнят амбициозните планове на Сталин да завладее Арктика, не съществувал друг смисъл от съществуването на железниците

Сибирските фабрики вече били на практика обслужвани от съществуващите южни железопътни линии, а самият Ямало-Ненецки автономен окръг е твърде слабо населен и изолиран, за да генерира достатъчно търсене.

Независимо от липсата на смислени икономически или социални аргументи, строителството на железопътната линия все пак започва през 1947 г. Лагерите от системата ГУЛАГ предоставят на Сталин на практика безплатна работна сила, с която той може да се опита да реализира всеки проект. Около 80 000 до 120 000 затворници са били поробени в изграждането на железопътната линия, а някои източници твърдят, че цифрите достигат до 300 000 души.

Условията на работа били брутални

През зимата температурите падали до -60 градуса а виелиците и пронизващият вятър били смъртоносни. През лятото комари и други насекоми и паразити били основната причина за болести и смърт. Животът се състоял от работа и мъчения, като само най-устойчивите работници оцелявали.

Огромните технически предизвикателства, свързани с поставянето на линията над вечно замръзналата почва, на практика никога не били напълно преодолени. Липсата на машини, лошата логистика и недостигът на материали гарантирали, че качеството на изпълнение на работата е под дори минималните стандарти. Мостовете се срутвали, мощните води разрушавали насипите, а блатата поглъщали железопътните линии.

Както може би сте очаквали, имайки предвид историята на проекта, строителството приключило веднага след смъртта на Сталин през 1953 г.

До този момент били завършени общо 698 км железопътни линии с приблизителна стойност от 42 млрд. рубли (или 10 млрд. долара спрямо 1950 г.), което би се равнявало на десетки милиарди долари в днешни суми.

Никога няма да се знае колко хора действително са загинали, строейки линията, защото естествено не са били съхранявани точни записи по отношение на постъпилите или загиналите политически затворници. Според някои източници около минимум една трета от общия брой на работниците са загинали.

През 2010 г. малка от железопътната линия от Игарка до Норилск, с разстояние от около 220 км, е възстановена спрямо част от първоначалния коридор, за да се подпомогне никеловата и петролната индустрия, които се развили впоследствие в района. Линията, която сега е преименувана на Северния път, е открита през 2015 година.