Palatka.bg

Какъв е бил истинският живот в Дивия Запад?

Уестърните се любим жанр на много поколения киномани. В филмите за Дивия Запад романтика и мъжественост вървят ръка за ръка, а боравенето с оръжия е изкуство, което владеят най-добрите – каубоите. Но толкова романтична ли е била действителността в Дивия Запад, каквато е показвана в лентите на Холивуд?

Мъжете и жените, отправили се в Дивия Запад на Северна Америка се сблъскват със сурови условия на живот – труднопроходима растителност и непредсказуем климат

Да намериш източник с чиста питейна вода е играело важна роля за оцеляването. Отсъствието на всякакви удобства и домашен уют, безкрайните седмици без къпане и живот в тесни помещения – всичко това било само част от изпълненото с неприятни миризми, болести и отсъствие на хигиена ежедневие на каубоя. Вместо в меки и чисти легла, се налагало да се спи на постели от слама и сено. Каубоите съжителствали с още няколко души, а това означавало да се търпи непрекъсната напаст на въшки и други насекоми.

Писателката и аристократка Роуз Пендър (https://www.amazon.com/Ladys-Experience-Wild-West-Bison/dp/0803287119), която пoсетила американския Запад от 1883 до 1888 година, описала свой спомен за една нощ, в която нощуването било цяло мъчение: Бръмбарите и кръвопиещите насекоми бяха толкова много, че изобщо не можах да заспя, пише тя.

Чистата вода била проблем в Дивия Запад. Над застоялата вода често кръжали мухи и други буболечки

Падналият дъжд се събирал в специално пригодени за това цистерни, в които попадали кал и прах. За да се пести вода, хората не миели домакинските съдове и парцали. Често, къпейки се, цели семейства използвали многократно една и съща вода.

Хората се опитвали някак си да се адаптират към условията. Франк Клиффърд (https://www.amazon.com/Deep-Trails-Old-West-Frontier-ebook/dp/B009H4MF94) разказа в своите мемоари за това как мексиканските жени миели косите си със сапун, приготвен от растението юкки, при което косите им ставали меки и чисти. Но домашният сапун бил доста груб и това предизвиквало кожни обриви.

Телесната миризма се смятала за естествена част от живота

Нещо повече – хората вярвали, че чистотата разкрива порите, а това водело до уязвимост към бактериите и микробите. Разпространено било схващането, че колкото по-малко се къпеш, толкова повече ще живееш.

Не съществували никакви четки за зъби, пасти и зъболекари. При проблем “пациентът” се обръщал към бръснаря или ковача, които с клещи вадели болния зъб. Всеизвестно е, че най-доброто обезболяващо било уискито. И все пак зъбните четки се намирали на някои спирки за дилижанси. Но те били за обществено ползване, а използването им ставало по ред на идване на желаещия. Към четките за зъби имало и специални ножове за почистване на остатъците от храна между зъбите.

В баровете на Дивия Запад нямало столове. В долната част на бара имало прикрепени тръби, на които клиентът полагало стъпалото си за по-голямо удобство. Наблизо се намирал умивалникът и кърпа, където можело да си избършеш устните.

Един от най-големите и досадни проблеми била прахта по улиците

Тя била навсякъде, а прашните бури и силният вятър застрашавали живота на домашните животни, посевите и замърсявали допълнително домовете. Тъй като прането и миенето на съдовете се извършвали в същата вода, която служела за пиенe, епидемията от холера била сигурна. Такова нещо се случило в средата на XIX в., когато болестта отнела живота на хиляди емигранти мормони. Те смятали, че ги е сполетяло божие наказание и изпитание за тяхната вяра.

В тези тежки времена, единственото сигурно нещо било оръжието – най-верният приятел във вълшебния сън на каубоя. В суровите условия на Дивия Запад умението да оцеляваш било задължителна част от живота – една непрекъсната битка. Затова наистина имало значение кой ще натисне първи спусъка.