Palatka.bg

Съвременната монголска борба – истинска и древна като от времето на Чингис хан

Бьох барилдаан – така се нарича древната монголска борба – изкуство, съхранило се през вековете в номадските краища, в които живее 30% от населението на Монголия. Този спорт символизира висок статус и за много мъже се е превърнал в начин на живот. Когато в монголското семейството се ражда момче, всички се молят той да израсне като велик боец.

Фотографът Кен Херман и режисьорът Джем Флетчър са запечатали във впечатляващи кадри мъжествените монголски борци. Проектът се нарича „Бьох”– съкратеното наименование на монголската борба.

По думите на фотографа Херман, още преди време Монголия успяла да го плени с чара си и той поискал да прекара повече време там. Когато узнах за тези бойци, разбрах, че имам идеален предлог за пътешествие, споделя Херман. Зад гърба си заедно с творческия си партньор Флетчър имал няколко успешни проекта.

Снимките в Монголия продължили 10 дни. Това време било напълно достатъчно, за да предразположат треньора по борба и да се запознаят с бойците.

От това, което узнахме за нашите герои, разбрахме, че имат една обща черта – практикуването на борбата като преминаване между миналото и настоящето

Те са изключително предани на многовековната традиция на борбата, но в същото време се интересуват от съвременната мода и култура, въпреки че живеят далеч от градовете без свободен достъп до интернет, поясняват авторите на проекта.

Още легендарният водач Чингис хан заставял своите воини да извършват физически упражнения, за да са готови за битка във всеки един момент. В монголската борба съревнованието се случва на открито пространство, като всеки боец разполага със свой „секундант” – засуул. Секундантът защитава интересите на своя боец пред съдиите, като следи отблизо схватката, окуражава го и държи шапката му. В случай на победа вдига високо дясната си ръка.

Когато борците излизат на ринга, те инсценират полет на митичната птица Гаруда. За целта размахват ръце, приклякват и потупват бедрата си. Движат така, сякаш изпълняват танц и всеки техен жест изглежда внимателно обмислен.

В монголската борба не съществуват категории и ограничение за килограмите. В миналото не било фиксирано и определено времетраене на битката, но днес това е задължителна част от традиционния спорт. За победен се смята този, който първи докосне земята с тялото си, с изключение на стъпалата и китките на ръцете. След дуела трябва да мине под вдигнатата дясна ръка на победителя в знак на това, че признава поражението си. Победителят пък изпълнява традиционния танц на орела.

В монголската борба съществуват над 400 удари хватки

Не са разрешени подсечки и ниски удари по краката. Противниците се изправят един срещу друг, облечени в специални костюми: задължителни са „монгол гутал” – национални ботуши, шорти – „шуудаг”, риза, откриваща гърдите – „зодог” и шапка със символа на шастието – „улзий”.

В Монголия съществува легенда, разказваща за това защо борците носят открити ризи. Някога в степите се появил непобедим боец, на когото по сила нямало равен. Той сломил най-мощните си съперници, след което всички разбрали невероятната истина – че бил не мъж, а жена. Тогава един стар мъдрец посъветвал борците са се изправят един срещу друг в битка, облечени в долнища и с разголени гърди, за да не могат повече жените „да се занимават с мъжки дела”.

Всяка година от 11 до 13 юли в страната се провежда Надом – национален празник на спорта. В битките, разпредели в 10 кръга, взимат участие над 1000 души. На победителите се присъждат специални звания: „начин” (сокол) – за победа в пет тура; „харцаг” (ястреб) – за победа в шест тура; „заан” (слон) – за победа в седем тура; „гаруда” (свещена птица) – за победа в осем тура. Победителят в девет тура получава званието „арслан” – лъв, а в десет тура, през които минават 1024 борци, – „аврага” – великан.

От 2002 година насам турнирът по борба се провежда по нови правила

Въведени са парични глоби за нарушения, а съдиите следят строго дисциплината и нивото на подготовка на борците преди началото на състезанието. Ако по-рано титулярните бойци сами посочвали противниците, срещу които предпочитали да се изправят очи в очи, днес с това се занимава комисия.

Масовото увлечение по борбата помага за развитието и на други видове спортове като класическата и свободната борба, самбо, джудо и сумо. Доказателство за последното е, че от 69 броя йокозуни, както се наричат най-великите суму бойци, почти половината са монголци.