Palatka.bg

Печалната история на стелеровата крава, която човечество загуби завинаги

Едно от най-срамните доказателства за човешката жестокост е историята за стелеровата крава (лат. Hydromadalis gigas), завършила с пълното затриване на този животински вид от лицето на земята. Понякога е наричана морска крава и за първи път била открита от човек в крайбрежието на Командорските острови през 1741 година. Само 27 години по-късно бил убит и последният екземпляр. Със своя безобиден нрав и миловидност тя можела да стане първото морско опитомено домашно животно.

Едва четвърт век бил нужен за пълното изтребване на популацията, наброяваща две хиляди екземпляра. И хората се постарали доста усърдно за това – на година били избивани не по-малко от 170 броя, като пикът на кървавата касапница се случил през 1754 година. Тогава били унищожени около 500 морски крави. Междувременно за съхранение и поддържане на числеността не били предприети никакви мерки.

Стелеровата крава се отнасяла към вода на сирените, към които спадали пет семейства. От тях до нас са оцелели представителите само на две такива – семейство ламантини и семейство дюгони. Към последните се отнасяла и морската крава.

Нещастието на морската крава започнало през 1741 година, когато корабът „Свети Петър“ претърпял крушение в един от малките острови, впоследствие получили наименование на капитана на кораба – Витус Беринг

На този забравен от бога остров екипажът бил принуден да прекара зимата. За съжаление не всички оцелели, в това число и самият капитан.  За да преживеят, моряците трябвало да уловят едно от най-странните морски животни, което се хранело с водораслите, растящи до самия бряг.

Месото се оказало не само вкусно, но и полезно. Болните бързо се възстановили и скоро екипажът бил зареден със сили за построяването на нов плавателен съд за завръщането у дома. Сред оцелелите бил и натуралистът, биолог и зоолог Георг Стелер, който подробно описал невижданото досега животно морска крава. Самият учен бил уверен в това, че се натъкнали на ламантини. Едва през 1780 година немският зоолог Циммерман успял да докаже, че ставало въпрос за абсолютно нов и непознат вид.

А как изглеждало загадъчното животно? По думите на Стеллър то било огромно и тромаво същество, чиято дължина на тялото достигала между 7,5-10 метра, а тежестта – от 3,5 до 11 тона!

Неговото туловище било изключително дебело, а главата съвсем малка. Предният край на тялото завършвал със заоблен рогов израстък, приличащ на конско копито. Задната част на тялото представлявала мощна опашка, разделена на две. Кожата на морската крава била изключително издръжлива. Практически тя не можела да потъне. Често дори била използвана за изработване на морски лодки. Поради дебелината и грубоватия й вид напомняла на дъбова кора. Такава защита била необходима при оцеляване при удар с остри крайбрежни камъни, особено по време на бушуването на бурните вълни.

Стелеровата крава обитавала плитчините на крайбрежните зони. Високата плътност на костите й не позволявала да плува надълбоко – нещо което я отличавало от водните хищници. Благодарение на тази особеност морската крава прекарвала голяма част от времето си в лениво пасене на водорасли. От време на време надигала глава над повърхността, за да си поеме глътка въздух.

Морската крава била и доста доверчиво и безобидно същество и това станало причина за гибелта, която я сполетяла

Назад във времето подобни животни станали лесна плячка на хората, още когато числеността им била висока. Тогава те обитавали не само северните води на Тихия океан, но и живеели и до пределите на днешна Калифорния. На Командорските острови успели да оцелеят, защото до онзи момент човешкият крак не бил стъпил по тези земи.

Почти цялото си време морските крави прекарвали в пасене на водорасли, което позволило на хората да плуват с лодките си необезпокоявано между тях. Самият процес на ловуване бил доста жесток – в тялото на морската крава се забивала стрела от харпун, а после около 30 души теглили раненото многотонно животно към брега, докато то се съпротивлявало в мъки. След като довличали морската крава на брега, тя била доубивана. Понякога късове месо били отрязвани направо от живата морска крава, което я заставяло на неописуеми страдания. Но най-неприятното било, че този метод на ловуване позволявал на брега да бъде изваден само 1 от 5 ранени животни, при което останалите, ранени и омаломощени, били обречени на смърт.

След изтребването на морските крави в научния свят няколко пъти се появили съмнения за съществуването на тези животни, оцелели след последното масово клане

Нито един от тези слухове не се потвърдил. Последните новини се отнасят за 2012 година, когато по думите на някои онлайн издания морската крава се появила край малък остров, попадащ в състава на Канадския арктически архипелаг. Топенето на ледниците дало възможност да се проникне в най-отдалечените ъгълчета, където се намирали морските крави.

Още преди 1834 година двама ловци твърдели, че се натъкнали на „тлъсто животно с конусовидно тяло без задни перки и дишащо през устата“ на крайбрежието на Беринговия проток. Оказва се, че през XIX век подобни съобщения били често срещани из различни краища на света, което продължило и през целия XX век.

През 2006 година била изготвена оценка на всички фактори, които вероятно довели до бързото изчезване на морските крави. Резултатите показали, че изключвайки ролята на човека, при първоначалната численост от 2000 морски крави била твърде уязвима и при наличието на друг хищник.

Според някои изследвания ареалът на обитаване на стелеровата крава се разширил значително след последния ледников период (преди около 20 хиляди години), когато Северния ледовит океан се отделил от Тихия чрез сушата, намираща се на мястото на съвременния Берингов проток. Климатът в северозападната част на Тихия океан бил по-мек от съвременния, което позволило на морската крава да се засели в северните части на азиатското крайбрежие. Археологическите находки, отнасящи се към плейстоцена, потвърждават широкото разпространение на семейството на морските сирени в тази географска зона.

През 60-те и 70-те години на миналия век отделни останки от кости на стелерова крава  били открити и в Япония, и в Калифорния, САЩ

Единствената находка на сравнително запазен скелет извън този предел била направена през 1969 година на остров Амчитка, Аляска. Според учените възрастта на скелетите се оценява на 125-130 хиляди години. Смята се, че на места в праисторическите времена морската крава била подложена на изтребване от страна на местните племена. Според някои изследователи към момента на откриването на морската крава през 1754 година, тя вече се намирала на границата на измирането по естествени причини.

Ролята на стелеровите крави в баланса на екосистемата била значителна, поради голямото количество водорасли, изяждано от тях. В местата, където морските крави изяждали водораслите се увеличавал броят на морските таралежи –  основна част от храненето на морските видри.

След изчезването на морските крави, големи водорасли започнали да превземат крайбрежието на Командорските острови, което довело до затлачване и бурени цъфтежи, наричани „червени приливи“

Червеният цвят на водата се дължи на интензивното размножаване на едноклетъчните водорасли-динофлагелати.  Тоскините, които се отделят в процеса се натрупват в организма на безгръбначните, довеждайки не само до тяхната гибел, но и до смъртта на животни, хранещи се с тях – риби, видри и птици.

Костните останки на морската крава са изучени добре, още повече, че и до този момент хората попадат на Командорските острови. Около 60 музея по целия свят притежават реликви от това морско животно. Все по-усилени са споровете относно възможностите за клониране на морската крава чрез използването на биологичен материал, съхранил се в костните останки. Дали това ще даде шанс човекът да поправи своята грешка, времето ще покаже. Но едно е сигурно – ако морската крава беше оцеляла, щеше да е първото морско домашно животно, на което ние хората можехме да се радваме.